Д-р Таня Петкова: Работата на патолога е значима, с нея се чувстваш специален и удовлетворен

Здраве

      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Таня Петкова е специализант по обща и клинична патология в УМБАЛ “Александровска”.

Д-р Петкова, какво Ви привлече в специалността патология – знае се, че работата на тези специалисти винаги остава зад кадър, а признанието много често не идва?

Истината е, че тя ме избра. Не е тайна за никой, че работещите патолози в България са малко, специалността не е финансово привлекателна. В същото време, за всички колеги е ясно, че това е една от най-трудните специалности, изискваща широки познания в различни области. Прецених, че за търсеща личност като мен, цял един живот няма да стигне за безкрайната палитра от диагнози. А не на последно място поради неголямата конкуренция, намирането на работа не би било проблем.

Относно факта, че специалистите патолози остават „зад кадър“, зависи… Ние не сме в пряк контакт с пациентите, но те и техните лекуващи лекари очакват диагнозата от нас. За всички страни хистологичната диагноза е важна, и в този смисъл работата ни е значима, с нея се чувстваш специален и удовлетворен.

В последните години наблюденията са ми, че все по-често се налага да се консултират пациенти. А патолозите спокойно, с желание и разбиране изслушват и споделят проблемите на пациентите, може би защото ежедневната им работа не е пряко свързана с работа с пациенти.

Как започна специализацията Ви, кои са учителите Ви, които Ви стимулират да вървите напред?

След дълги години работа във фармацевтична фирма, реших да се върна към медицината. Рутината в предишната работа и онкологично заболяване на близък приятел, беше спусъкът, който ускори процеса. Започнах специализация към УМБАЛ „Александровска“, за щастие попаднах на вдъхновяващи учители, преди всичко добри хора. Учих се от лаборантите, учих се от всички лекари, учих се от колегите специализанти, с които започнах работа. Най-много за бързото навлизане в работата ми помогна д-р Влахова, д-р Генадиева, доц. Тодоров, с които всеки ден разкривахме нови и нови тайни от дебелите книги.

За това човек да върви напред обаче, всичко зависи единствено и само от него. И най-добрите учители, няма да са в състояние да шлифоват камък, ако той не мине през силната струя на водата. Трябват усилия, постоянство, самодисциплина.

Коя тясна област на патологията Ви привлича най-много и защо?

Като специализант към към УМБАЛ „Александровска“ имаме много материали от колегите уролози. Поради тази причина навлязох най-бързо в уропатологията, там се чувствам най-сигурна; покрай д-р Влахова, гледаме много биопсии от гърда. Патологията на женската полова система е „океан“; сега съм на стаж в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” във връзка с патология на нервната система, там също е съвсем различно – стадиране, градиране, а класификациите – те дори не се базират на хистология.

Но, нека да не бързаме, като все още начинаещ в патологията гледам на всичко с широко отворени очи и интерес. Времето ще покаже, а може би и тясната специалност сама ще ме намери.

Вероятно вече имате поглед върху проблемите, с които се сблъскват колегите Ви – от университетските структури и болничната мрежа. Кои от тях са най-тежките и какво трябва да се направи, за да бъдат те преодолени?
Ако става въпрос за патолозите в България , т.к. са много малко аз лично считам, че трябва да привлекат към себе си специалисти от останалите специалностите. На този етап патолозите, „ощетяват“ колегите хирурзи със своите изследвания. А в крайна сметка, всички очакват последната дума на Патолога.

Мисля, че другите специалистие биха ни подкрепили в общи действия за диференцирани заплащания за патологична дейност към клинични процедури,клинични пътеки или високо специализирани дейности. На този етап такова диференцирано заплащане няма. А за да се привлекат млади специалисти, на първо място те трябва да са финансово обезпечени.

Що се касае за утвърдените специалисти, ръководствата на болниците трябва да ги „пазят“ с всички средства, с които разполагат. Най-лесно е да бъдат попитани „от какво имат нужда?“ Може да е време, може да добра дума, може да е нужда от развитие, може да е по-добро заплащане. Нашите учители, се броят на пръстите на едната ни ръка и са изключително ценни, но считам, че всички са наясно с проблема. Не казвам нищо ново.

Специалистите като Вас са малко, със сигурност Ви очаква натоварено ежедневие. Плаши ли Ви това?

Никога не ме е плашила многото работа. Динамична натура съм, дори сама си слагам спирачки.

Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и в чисто човешки план?

Лично за себе си бих каза, че съм щастлив човек. Имам семейство, две прекрасни деца. Мечтая за пътувания и време сред природата с тях, с близките и с приятелите, които имаме. Като лекар, бих искала да съм полезна на пациентите, с правилни и навременни диагнози, с които да спомогна за своевременното им лечение. Бих се радвала, до края на професионалния си път поне с малко да съдействам за промяна към по-добро на работата на патолога. И вярвам, че с последователни усилия и търпение това ще се случи.

Какво искате да пожелаете на колегите си, които сега поемат по този професионален път?

Най-важното е да обичат това, което правят. Да търсят позитивното в ежедневието. Да дават повече от себе си и да са сигурни, че рано или късно ще бъдат възнаградени за усилията.