Covid-19, Китай и погребението на глобализма

Разни новини
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Вирус, че има има, и че взе жертви, взе. Но все по-логична ми струва версията, че той беше необходим, за да се аргументира/защити и върне безалтарнативната роля на държавата и нейните регулаторни функции!

Всички се питат „Кой предизвика пандемията“; „Кой има интерес?“ И „какво се цели?“

Тъй като тръгна от Китай, доминиращите хипотези са, че той има интерес, за да наложи хегемонията си.

Хората отдавна са наясно, че хегемония се налага в условията на системен хаос, с нарастването на който се усилва търсенето на ред. И всяка страна, способна да предложи такъв, може да установи доминация. Това са държави с технологично, финансово, търговско и идеологическо превъзходство, каквито съответно са Холандия през XVII век, Британската Империя в XIX и САЩ в XX век. Те наложиха хегемонията си в системния хаос на 30-годишни войни.

Въпреки, че все още не е най-голямата военна сила, Китай наистина има тези предимства, пък и в известна степен спечели от разпрострастранението на заразата. Според „Bloomberg“ юанът възстанови позициите си доста бързо, а отначалото на март, икономиката също „оздравява“, работейки с 60% до 70% от капацитета си, в сравнение с около 50% в началото на февруари.

Освен това, Китай подкрепя глобализацията, въпреки че е за многополюсен свят. Т. нар. „Инициатива“ „Един пояс, един път“ се нуждае от нея, както и включените държавите.

Има обаче важна разлика между глобализация и глобализъм. Глобализацията е исторически процес, който се забавя, но никога не е спирал. Днес той продължава чрез различните нива на регионална интеграция (ШОС, БРИКС, АСЕМ, АСЕАН+Китай, Япония и Южна Корея, Меркосур, Евразийския икономически съюз и др.), връзките между тези съюзи – трансрегионални, мезо и мегарегионални. Тези съюзи се създават в отговор на американския глобализъм, който е политически проект, преследващ доминация на транснационалния капитал, и според този проект държавата трябва да изчезне.

Китай изоставаше по „мека сила“ и това е моментът да я навакса. Дори Foreign Аffairs призна „провалът“ на Запада „и най-вече на Вашингтон“. „Докато никоя европейска държава не отговори на спешния апел на Италия за медицинско оборудване и предпазни средства, Китай публично се ангажира да изпрати два милиона маски, 100 000 респиратора, 20 000 защитни костюма и 50 000 теста за Covid-19. КНР също изпрати медицински екипи и 250 000 маски в Иран и доставки в Сърбия, чийто президент отхвърли европейската солидарност като „приказка“ и заяви, че „единствената страна, която може да ни помогне, е Китай“. Съоснователят на „Alibaba“ Джак Ma обеща да изпрати големи количества тестове и маски в Съединените щати, както и 20 000 теста, и 100 000 маски във всяка от 54-те страни в Африка“…

Но Китай сам произвежда по-голямата част от тези средства за борба с коронавируса. За разлика от тях, САЩ не разполагат с капацитет, за да посрещнат много от собствените си нужди, камо ли да предоставят помощ на други места. „Картината е мрачна“ – пишат авторите на статията. „Смята се, че в националния стратегически запас на САЩ от критичните медицински материали, няма достатъчно средства за борба с пандемията. И недостигът им трябва да се компенсира с внос от Китай или бързо увеличеното вътрешно производство. По подобен начин китайският дял на американския пазар на антибиотици е над 95 % и повечето от съставките не могат да се произвеждат в страната. Въпреки че Вашингтон предлага помощ на Китай и други страни в началото на кризата, той е неспособен да го направи сега, тъй като собствените му нужди нарастват; За разлика от тях, Пекин предлага помощ именно когато световната нужда от нея е най-голяма…“

Отсъствието на готовност и консенсус за решителни действия, разпадът на здравеопазването в следствие наложения от Вашингтон и Брюксел неолиберален икономически модел, ярко контрастират на фона на навременните мерки на китайското правителство, нивото на здравеопазване….и не на последно място завидната социална кохезия в обществото. Всичко това, от една страна за пореден път потвърди тезите на редица изследователи от Ибн Халдун до Питър Турчин, че способността на една империя да се защитава срещу външни и вътрешни заплахи се определят най-вече от нейната асабия – съгласувани колективни действия. Това е динамична категория; може да се увеличава или намалява с времето. Но готовността да се жертва личен интерес заради общото благо е необходимо условие за сътрудничество. Без нея асабията е невъзможна.[i] От друга страна, опроверга хипотезите, че пандемията ще „разклати“ китайската власт и вероятно ще доведе до преврат. С бързото ѝ овладяване в Китай, изглежда се получи точно обратното.

Осъзнавайки последното, в почти цяла Европа правителствата се втурнаха да подпомагат добре забравените здравеопазване, икономика и граждани. Испания ще изгражда „икономически и социален щит” срещу Covid-19, Гърция спря плащането на данъци за 4 месеца и драстично намали ДДС за предпазни средства и дезинфектанти, и обяви втори пакет мерки в подкрепа на бизнеса и наемния труд на обща стойност €3,8 млрд; Дания ще покрие 75 процента от заплатите на работниците, застрашени от загуба на работа, а правителството се договори със синдикатите и работодателите за спиране на масовите съкращения по време на карантината и т. н.

Какво излезе накрая? Че без държавата не става нищо. Защото Държавата е преди всичко „политически организирана общност“ (по дефиниция), а полето на политиката е поле на общия интерес. Докато това на пазара, е поле на частния интерес.

А Китай и да преследва хегемония, няма кой да му я позволи. В изброените по-горе регионални съюзи участват силни държави. Те имат свои собствени проекти за развитие и ги синхронизират с Пътя на коприната. Китай пое водещата роля в неговото възстановяване и иновиране, но няма да я води сам.

Регионалната интеграция ще продължава, водена не от една, а от много центрове на сила, основни сред които Русия, Китай, Индия, Иран, някои латиноамерикански и африкански държави. Европа се опомня и преориентира, а „без Европа Америка ще се превърне в остров, плаващ около бреговете на Евразия“ (Кисинджър).

Covid-19 погреба глобализма. Но в България компрадорите продължават да не разбират това! Искат или не обаче, времето им изтича; „Съдбата чука на вратата“.

Поставете оценка:

4.6

Оценка 4.6 от 28 гласа.