Чехия – човешките права не са за игра

Брътвежи

Европа бавно, но със сигурни стъпки се освобождава от рестрикциите свързани с коронавируса. Чехия е една от държавите, които показаха добър синхрон между политическата власт и медиците. Благодарение на ясните и целенасочени действия на чешкия кризисен щаб, броят на жертвите беше сведен до минимум. В Чехия приключиха ограниченията за движение на хора, може да се пътува и в чужбина при спазване на определени условия. Висшите учебни заведения са отворени, а като цяло мерките се премахват с по-голяма скорост, отколкото предвиждаше правителството. Бързата либерализация стана факт, след като управляващите изпаднаха в паника от решението на Пражкия градски съд, че някои от мерките са незаконни. Темата обобщи красноречиво Ондржей Достал – юристът и експерт по здравно право, подал спечелилата жалба в съда: „Човешките права не са за игра“. По темата разговаряме с Мартин Младенов.

Защо когато се появи някоя нова зараза в социалните мрежи и медиите плъзват множество конспиративни теории за възникването й? Кой има изгода от манипулиране на общественото мнение по отношение на коронавируса?

Не знам дали някой има изгода от измислянето и разпространяването на конспиративни теории, според мен тези теории възникват от само себе си сред хората, поради липса на качествена информация и поради причината, че в световен мащаб медиите, заразени от цензурата на политкоректността станаха крайно недостоверни и не изпълняват добре своята функция да предоставят качествена, проверена и достоверна информация и най-вече факти.

В момент в който медиите предоставят не факти а мнения и манипулации, с което са изгубили до голяма степен своята достоверност е нормално и реакцията на някои хора, да бъде изграждането на свои различни теории, за да си обяснят случващото се.

Като добавим и умишлените манипулации на информациите, например от руска или китайска страна, има причина за объркване и различни погледи върху проблематиката, свързана с коронавируса, включително и тези, свързани с различни теории на конспирацията.

Китай дълго време манипулираше и криеше информациите за развитието на пандемията в началната фаза и това доведе до сегашното положение на целосветовна пандемия. Но това, че Китайският режим е престъпен и от подобeн режим е трудно да очакваме друго не е от света на конспирациите, това е факт.

Ако някой има изгода от цялата тази патаклама, може би ще е е именно Китай, в случай, че останалите държави не реагират адекватно, но и това не е конспирация, не означава, че има някакъв първоначален пъклен китайски замисъл да бъде така.

Други, които може да имат изгода са различните марксисти и всякакъв вид левичари и социалните инженери в цял свят, които може да се възползват от пандемията за да се опитват да въвеждат все по-голям контрол върху населението. Но и това не е конспирация. Някои субекти просто може да се възползват от тази пандемия.

С малко над 200 починали, Чехия е една от европейските държави, които се справя добре с овладяването на коронавируса. Как би оценил първоначалните мерки, които бяха въведени? Имаше социално недоволство, че са били незаконни.

Първоначалната реакция на правителството закъсня с няколко дни и в Чехия успяха да се завърнат около 20 000 туристи от Италия от които основно тръгна заразата. Взетите в началото мерки бяха новаторски, твърди и дадоха добър резултат. Бяха добре приети от обществеността и хората ги спазваха. Вместо типичните за някои общества оплаквания и разчитане изцяло на държавата, чешката общественост се сплоти и хората започнаха да шият маски, които абсолютно липсваха на пазара в първия момент. Появиха се много доброволци, които помагаха в болниците или разнасяха храна по домовете. В разнасянето на храни и стоки се включиха дори таксиметрови фирми. Със своята народна сплотеност първите седмици след въвеждане на мерките донякъде напомняха за дните на кадифената революция.

Известно социално недоволство започна да се усеща на един следващ етап, когато започна да надделява усещането, че продължителността и строгостта на мерките започват да стават прекомерни, като в същия момент някои политици харесаха особеното внимание на медиите и може би решиха леко изкуствено да си удължат този медиен комфорт. Решението на съда дойде точно на време и бе прието добре. Именно тази навременност, която преждевременно доведе до разхлабване на мерките и показа, че демокрацията работи, даде на хората доверие в системата и предотврати някакво по-значимо социално недоволство.

Какъв риск за нарушаване на човешките права крие поставянето на цели нации в подобна строга карантина?

Рискът е голям и затова карантината, или по-точно мерките, свързани с предпазването от инфекцията и по този начин неминуемо и с ограничаване на човешката свобода задължително трябва да бъдат временни и тяхното прилагане да има краен срок. Не случайно този вид съществуване се нарича „Извънредно положение“ а не просто „положение“. Извънредното положение трябва да има ясно посочени отговорности, правила, начало и край и по този начин да бъде гласувано от парламента. След него животът би трябвало да се завърне към първоначалното естествено положение и да протича в същите правни рамки, както е било преди неговото въвеждане. Естествено че едно извънредно положение води до по – големи правомощия на изпълнителната власт, това е нормално. В някои страни дори бе въведено не извънредно, а военно положение. Ясно е, че мерките при такова положение водят до ограничаване на някои свободи. Че има начало е ясно. За обществото е много важно, обаче да има и ясен край. Абсолютно недопустимо е различни мерки, наредби и политики, приети като част от едно извънредно положение да бъдат вкарвани в различни закони, които по този начин да бъдат променени трайно в посока по-малко свобода за населението и повече правомощия за изпълнителната власт. За съжаление рискът, че някои неща ще останат и след извънредното положение е голям. Че ще бъдем повече следени, че икономиката ще има по-голям държавен дял и т.н. Без да осъзнават рисковете, дори много фирми в момента изискват помощта на държавата, но тази помощ, винаги е за сметка на някого, на всички останали и никога не е безвъзмездна.

В Чехия висшите учебни заведения вече са отворени. Като цяло мерките ще се премахват с по-голяма скорост, отколкото предвиждаше правителството. Това крие ли някакъв риск за разширяване на заразата?

Отворени са вече не само висшите учебни заведения, от 11 май се отварят и средните и основни училища, но във всички случаи не в редовен режим. Обучението ще се провежда по-скоро във вида на необходими консултации, и то при спазване на определeни мерки, като брой ученици в класна стая,  носене на маски, спазване на разстояние и тн. От така регламентирания учебен процес са освободени рисковите индивиди и групи.

Всяко разхлабване на мерките крие определен риск, както и всеки ден с тези мерки крие риск икономиката да затъне дотолкова, че да бъдат нарушени и основните функции на здравната система, което може да доведе до по-голям риск за здравето на хората от рискът свързан пряко с коронавируса. От сега може да се каже, че след тази епидемия здравната каса няма да има силата да работи със същата ефективност, както преди и някои заболявания ще бъдат прекатегоризирани.

От друга гледна точка по някакви причини, които сигурно са комбинация от повече фактори, поведението на коронавируса отслабва и към настоящия момент репродукционното число в Чехия е 0,7. Нещата в момента се развиват добре и да се надяваме да продължат да се развиват така. Дано няма втора вълна наесен.

Работещ ли е Шведския модел, който залага на стадния имунитет и свободните социални контакти?

Шведите обичат социалния инженеринг и същевременно имат невероятното усещане за PR. Белята, която се случи в Италия (49 смъртни случаи на 100 000 души), Испания (56 смъртни случаи на 100 000 души) и Франция (40 смъртни случаи на 100 000 души), Шведите нарекоха Шведски модел и измряха над 3000 човека (31 смъртни случаи на 100 000 души). Шведите просто прескочиха първата фаза, направиха си социален експеримент със собствения народ, дадоха жертви и директно осъществяват това, което на повечето места наричат втора фаза, характерна с бързо разхлабване на мерките. Може би реакцията на Швеция е икономически изгодна, ще помогне и на пенсионната им система, въпросът е дали цената е приемлива. Интересен въпрос за любителите на морала.

Вирусът може би е не толкова страшен, колкото изглеждаше в началото, когато имахме само оскъдна информация за него и на финала, когато всичко приключи, може да се окаже, че реакцията на Швеция ще доведе до по-добри резултати. При условие, че наистина се изгради стаден имунитет и икономиката не пострада дотолкова, доколкото в други страни, но решението да не се реагира бе взето при онова първоначално незнание, не в сегашните условия. Дори това да се случи и Шведския модел да се окаже печеливш, не мисля, че изпуснатото положение е правилно. Понякога може да спечелим от хазарта, но дали това прави хазарта правилно начинание?

За сравнение в Чехия до момента има 270 смъртни случаи (2,5 смъртни случаи на 100 000 души), в България 84 (1,1 смъртни случаи на 100 000 души).

Ако говорим за модели, интересно, че няма понятие „Словашки модел“. В Словакия при население от 5415949 общият брой заразени са 1455, смъртните случаи са 26 (0,5 смъртни случаи на 100 000 души) а смъртността (брой починали от общият брой заразени) е изключително ниска.

Какви паралели могат да бъдат направени между българската и чешката здравни системи, а така също и между създадените кризисни щабове в двете държави?

В Чехия здравната система е една от най-качествените в света, което може да се види по много начини. Например по време на заболяване здравната каса предоставя не само лечение, но и медикаменти, има повече легла на 100 000 души, по-голяма продължителност на хоспитализиране и т.н. Може да се видят различни статистики, които го доказват, но се усеща най-вече естествено в реалния живот. В България системата е на пръв поглед по-скромна, на места, поне за мен, не винаги логична и явно не работи по най-добрия начин. В случая говоря за системата, в никакъв случай не за качеството на лекарите. Българските лекари в професионален аспект по нищо не отстъпват на своите колеги в останалите развити страни по света. Тъжно е, че много хора в България не правят разлика и насочват своето възмущение от различни безобразия в здравното обслужване именно срещу лекарите. В Чехия лекарската професия е една от най-ценените в обществото, надявам и в България обществеността все повече да оценява тази професия.

Щабовете в България и Чехия реагираха бързо в началото и навременните мерки дадоха добри резултати. Особено ценна и може би недооценена в България беше извънредно бързата реакция и въвеждането на адекватни мерки, именно с оглед на слабата здравна система, която едва ли щеше да се справи с епидемия от „италиански“ размер и нейния колапс щеше да доведе до невероятна трагедия. Интересно е, че в България щабът не е видимо ръководен пряко от правителството и на преден план излезе лицето на проф. Мутафчийски, който пое цялата отговорност от евентуален провал, но и от евентуален успех. Това, естествено е зрителна илюзия и отговорността за крайния резултат така или иначе ще понесе правителството. Първата фаза и въвеждането на мерките бяха правилни, но в България някак липсва адекватна реакция към настоящия момент. И ако в първата фаза бе излъчен лекар, може би сега е моментът да бъде излъчен някой икономически експерт, или екип който да диктува актуалното положение.

В Чехия от самото начало бе видим предимно министър-председателят Бабиш и до него председателят на коалиционната правителствена партия и министър на вътрешните работи Хамачек, ръководителят на щаба Примула е до тях, естествено, но видимо властта е в ръцете на правителството. И в Чехия имаше известно разтакаване, но в крайна сметка е една от държавите, които като първи премахват строгите мерки и приспособяват действията си според променящата се реалност.

Заплашен ли е световният ред от генерални промени след края на пандемията? Освен икономически, какви други щети ще понесем?

Света просто спря за известно време и това няма как да не се отрази върху него. Много хора изгубиха своята работа, много бизнеси и цели отрасли. Някои по-слаби държави изпаднаха в сериозни затруднения и са пред фалит. Здравните системи са подложени на сериозно натоварване. Някои основни свободи като правото на пътуване или правото на лично пространство бяха временно ограничени. Това е едната, пряката заплаха. Това вече се случи. Другата заплаха, и тя може да има по-сериозни последствия, са някои сценарии за бъдещо развитие, като например реакциите на правителствата, някои видими вече в настоящия момент. Различни правителства изпадат в немислими до скоро бюджетни дефицити, измислят всевъзможни експерименти и същевременно никак не обясняват от къде възнамеряват да вземат парите за това. А начините не са много и са отдавна познати. Задлъжняване, печатане на пари, вдигане на данъци. Всичките тези подходи означават обедняване на населението и ограничение на икономическата свобода.

Също е под въпрос доколко след отминаването на пандемията ще бъдат възстановени свободите на гражданите до степен от преди появата на коронавируса. Има реален вариант в някои страни свободата да остане ограничена и след това, хората да бъдат следени от своите правителства, по един или друг начин да бъде затруднена свободата на движение. Във връзка с пандемията бе ограничена и свободата на словото и някои позиции се третират едва ли не като заплаха за народното здраве. Трябва да се предпазим и от правно замърсяване, за което споменах и което в много страни вече е факт. Покрай епидемията отново бяха отворени и някои позабравени теми, например темата за ликвидацията на кеша, което би довело до пряка зависимост на човека от държавата, особено в комбинация с отрицателни лихвени проценти, което може би освен абсолютния контрол над парите ни е крайната цел на занятието. Зависи от силата на обществата да не разрешат тези временни ограничения да се превърнат в постоянни.

Най-богатите европейски държави са най-пострадали от коронавируса. Какво е бъдещето на Европейския съюз в новите реалности?

Интеграцията на Европа след втората световна война има своите етапи на развитие и различни концепции. Една от тези концепции, нито първата, вероятно не и последна, се нарича „Европейски съюз“. Става дума за организация на общността, наложена от Маастрихтския договор влязъл в сила през 1992 г., утвърдена по-късно с Лисабонския договор. Между двете основни концепции на европейката интеграция тогава спечели вариантът „Европа на народите“ над конкурентния вариант „Европа на държавите“ и като цяло последните 30 години се вървеше в посока на уеднаквяване и постепенно федерализиране на ЕС за сметка на държавите членки. Бяха реализирани проекти като единната валута „евро“ или „Шенгенското споразумение“. Кризата с коронавируса показа, че по-ефективни са народните държави. Концепцията на Шенгенското пространство има своите негативи, а еврото като валута помагайки на едни, вреди на други. Европейският съюз в тази криза ясно показа своите лимити.

Смятам, че това познание ще се задълбочи с идването на очакваната икономическа криза, което може да доведе до завръщане към по-реална, по скромна и по-полезна за страните членки европейска структура, основана върху идеята за сътрудничество между европейските страни, без излишни амбиции, без мегаломански проекти, някои от които дори имат за цел да регулират климата на планетата. Чехия например съвсем сериозно обсъжда варианта да се оттегли от споразумението „Грийн Дийл“, амбициозна идея която може има фатални икономически последствия за европейските държави. Да не говорим, че в настоящия момент няма от къде да се вземат пари за нейното въвеждане. Възможно е да има и промяна в мисленето по въпроса за субсидирането на някои за сметка на други  в Европейския съюз, принцип, който е в разрез с идеята за свободен пазар и сериозно нарушава бизнес средата в Европа, в ущърб на несубсидираните субекти. Може би ще се замислим и върху това дали имаме нужда от Европейска комисия, Европейски парламент и други скъпо струващи институции, чиито принос е повече от съмнителен. Ще е хубаво, ако след тази криза, не само в Европа, отделим зърното от плявата, запазим доброто и изхвърлим излишното.

Ти си преводач и познавач на Вацлав Хавел. Ако той беше жив, как би реагирал на сегашната ситуация?

В телевизионно интервю преди да бъде избран за президент на Чехословакия в края на 1989 г., Хавел изтъква едно свое предимство: „Аз съм човек, който винаги е поставял по-високо обществените интереси пред личните“.  Много е вероятно кризата, предизвикана от сегашната епидемия, в някои аспекти да ни напомни за фалита и разпада на комунистическия режим. Убеден съм, че ще справим по-добре, ако политиците възприемат отговорността си по начина, който цитирах, да дадат предимство на общите интереси пред нечии парциални, или своите лични. Така че не знам как точно би реагирал Вацлав Хавел в този конкретен момент, но със сигурност би се придържал към този свой принцип. Друго, на което Хавел винаги е държал е истината, която е особено важна в моменти като този. Обществото да бъде вярно информирано за всичко, за да може да има атмосфера на доверие.

Мартин Младенов (1971) е роден в София. Завършва Висшето химико-технологическо училище в Прага, инженер-химик. Живее в Чехия. Проявява разностранни интереси в изкуствата – фотография (няколко изложби в Прага и София), рисуване, кино. Сред литературните му изяви са две стихосбирки на чешки език и преводите от чешки на български на Вацлав Хавел „Властта на безвластните”, „Ванекови пиеси”. Книгата „PVC“ е дебют на Мартин в художествената проза.