Цензурa: Русия по стъпките на Китай

Разни новини

Русия се капсулира виртуално. Със закон страната се сбогува с глобалната мрежа и подготвя пътя за собствен, лесно контролируем интернет. Русия обаче не е единичен случай.

Zensur im Internet (AFP/Getty Images/I. S. Kodikara)

Русия, Китай, Виетнам, Куба, Северна Корея. Списъкът на страните с ограничен или забранен достъп до интернет е дълъг. „Правителства по цял свят се опитват да увеличат контрола си върху интернет“, казва холандският експерт по въпросите за защита на личните данни Йорис ван Хобокен. Според него, това е в пряка вързка с възхода на автократичните системи. Най-пресният пример в това отношение е Русия. Тези дни президентът Путин подписа закон за създаването на самостоятелен руски интернет.

Съгласно закона, руският трафик в интернет в бъдеще трябва да се осъществява само през сървъри, разположени в Русия. Руските доставчици на интернет трябва да гарантират, че трафикът в техните мрежи може да бъде централно контролиран. Законът трябва да влезе в сила на 1 ноември.

Москва следва опита на Пекин

Руските доставчици на интернет услуги уж трябвало да могат да идентифицират и да блокират  потенциални заплахи. „По този начин Русия създава правна рамка за блокирането на части от интернет и за по-строг контрол върху съдържанията вътре в страната“, подчертава Йорис ван Хобокен. При това Русия има един много „успешен“ пример за подражание. А именно – Китай. Докладът на неправителствената организация Фридъм Хаус за свободата в мрежата от октомври 2018 година описва Китай като „страната, която най-силно е ограничила свободата в интернет“. Китай има собствени платформи, които приличат на Ютюб, Уотсеп и Туитър, но критичните съдържания в тях се блокират.

Russland l Demonstration für freies Internet in Russland (Yulia Vishnevetskaya)Демонстрация в Москва за свободен достъп до интернет в Русия

Младите китайци, които никога не се пътували в чужбина, познават големите американски платформи само по разказите на други юзъри. По този начин комунистическата партия може да контролира съвсем точно какви информации получават китайските граждани. Йорис ван Хобокен обаче твърди, че за цензурата в интернет има и икономически причини.

„Икономическа сила като Китай има интерес от насърчаване на собствената индустрия. Китайската търсачка Baidu например е много успешна високотехнологична фирма. С други думи, рестриктивните мерки в интернет не са въведени само по политически причини“, казва експертът.

Екстремният случай Северна Корея

Навсякъде по света се засилва контролът върху интернет. Докладът за свободата в мрежата показва, че през 2018 година свободата в интернет е намаляла за осма поредна година. Някои страни като Русия и Китай залагат на собствен интернет. А в Северна Корея капсулирането е стигнало да крайност. Севернокорейският интернет обхваща само няколко севернокорейски сайта. Повечето посегателства срещу свободата в интернет служат за регулиране на определени съдържания. Това могат да бъдат политически послания, но също и някои смислени правила за защита на децата например, казва Йорис ван Хобокен.

Особена загриженост будят атаките срещу свободата в интернет, които разкриват една инфраструктура, която е в състояние да изключи временно цялата система. Това потвърждава и докладът за свободата в интернет. В почти половината държави, в които свободата в мрежата е ограничена, атаките срещу нея са били свързани с избори. Политическата нестабилност също се използва като предтекст за засилен контрол върху интернет. След терористичните нападения в Шри Ланка например временно бяха изключени социалните медии, за да бъде предотвратено разпространяването на слухове.

Symbolbild Chinas große Firewall (picture-alliance/dpa)Юзърите в Китай имат достъп само до оторизирани платформи

Спорът за „ъплоуд-филтъра“

Не само автократичните държави ограничават свободата в интернет. Демократични страни също ограничават свободата в мрежата. В Германия например се води остра дискусия около закона, който задължава интернет платформите да изтриват послания на омразата.  Т.нар. „ъплоуд-филтър“ на ЕС също е оспорван.

„Правилата в мрежата трябва да бъдат много добре балансирани между сигурността, свободата и защитата на личните данни. Ние обаче имаме нужда от правила. Наказуемите действия трябва да бъдат преследвани“, казва говорителката на Зелените Табеа Рьоснер. Неправителствената организация „Репортери без граници“ стартира през 2015 година инициативата #CollateralFreedom за заобикаляне на ограниченията в интернет.

Всяка година на Световния ден на цензурата в интернет (12 март) в мрежата се допускат цензурирани сайтове. Тази година това се удаде в три платформи в Саудитска Арабия, Пакистан и Китай. Въпреки нарастващия контрол върху интернет, Табеа Рьоснер съзира и надежда. „Винаги ще се намерят способни и умни хора, които ще намират път да заобикалят контрола в мрежата“, казва тя. Само че това не е никак лесно. Именно в автократичните системи информационната мрежа ще се контролира все по-строго.

Реклами