Седя в механата – стара градска песен

Седя в механата и пея, пия, пуша, хей! Оплаквам си съдбата и тази, що обичам, хей! Над мене сатаната с кикот ми нашепва, недей губи надежда ти- това ми е съдбата. Такава е съдбата на всеки, що обича, хей! Не сбъдват се нещата, не знаем, кой ни люби хей! И чувам глас злокобен, там някой […]

Продължете да четете

Розата

Напролет розата цъфтеше, славеят пееше за нас. Обичахме се безпределно, целувахме се до захлас. На есен розата увяхна, славеят литна надалеч. А мен остави сам самотен, с едничък спомен скъп по теб. За мен няма вече радост, за мен роза не цъфти. За мен славеят не пее, за мен любовта не грей. Поисках аз да […]

Продължете да четете

ТРИ ГОДИНИ МЪКА

Я подай ми, мила мамо, синьото елече, че ме вика,че ме мами оня път далечен, дето тича край Марица, песни пак запяла, като птица гургулица – хубавица бяла. Страдам, мамо,три години – повече не мога. И до днеска не премина тая скрита болка, дето лумва като клада и гори ме нощем. И аз страдам, и […]

Продължете да четете

СВИРЕТЕ КИТАРИ

Свирете китари, че сладка е любовта, мечтано щастие, не суета. Под вашите струни тъгата ще отлети. Свирете китари за моите мечти. Горчивите сълзи в нощта да забравя, безумната мъка днес ще отлети. Свирете китари, че кратка е любовта, мечтаното щастие сън беше за мен. източник:стари градски песни

Продължете да четете

ПРОЛЕТ ДОЙДЕ

Пролет дойде, но защо дойде, кога мъка свива ми сърце. Да те видя аз желая пак. О, ела, ела, любов моя. Пролет беше с венец от цветя, с буйна радост сляха се сърца и цигулка тъжен тон изви… Днес стои с разкъсани струни. Пак е пролет, пак цъфтят цветя, пак копнее за любов душа. Аз […]

Продължете да четете

БАЛАЛАЙКА

  Бях в Балалайка, в тоя чуден бар, где страст кипи и зърнах те и в миг изтръпнах аз от твоя поглед мил. Ти се спря при мене, целуна ми ръка в оня час и равнодушен беше твоя глас и аз горях от страст. Но ти изчезна пак и твоя лик любим, за мен е […]

Продължете да четете

САМО ТАЗИ НОЩ

Само тази нощ искам да съм с тебе, само тази нощ искам да те гледам! После замини в своята Родина и не ми пиши за тази нощ красива, и не спомняй си с тъга. Ти отлетя с песента, но ми остави любовта. Ти отлетя с есента, като лист отронен. Ах, тази нощ, ах, тази нощ, […]

Продължете да четете

ПЕСЕНТА НА КОЛАРЯ

Дълъг път далечен, а звънчето еднозвучно звъни, все звъни и по широките скръбни полета песента на коларя звънти. Аз си спомням нощите блажени, роден край и лесът от брези и в очите, макар и студени, като искри проблясват сълзи. Колко чувства на радост и мъка буди този напев прост и стар и в сърцето, макар […]

Продължете да четете