Дължи тежки боеве се водят на изток, докато Зеленски се зарича, че Украйна ще удържи Бахмут

Украинските сили са подложени на подновени руски атаки в източните райони на областите Донецк и Луганск през последното денонощие. Това съобщи рано в събота Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна на фона на предупреждения, че предстои мащабна руска офанзива, тъй като наближава една година от непровокираното нахлуване на Москва на 24 февруари. „Врагът продължава настъпателни действия в района на Лиман, Бахмут, Авдиевка и Новопавловка [в Донецкка област], като понася големи загуби“, се казва в доклада на Генералния щаб на украинската армия. От месеци се водят битки за град Бахмут, където вълни от руски нападатели оказват все по-голям натиск върху украинските сили. В Бахмут се водят улични боеве, като битка се води за всяка сграда в покрайнините на града, казват свидетели пред руската служба на RFE/RL. Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза в петък, че украинските сили ще продължат борбата си за задържането на Бахмут. „Никой няма да предаде Бахмут. Ще се борим толкова дълго, колкото можем. Смятаме Бахмут за нашата крепост“, каза Зеленски на срещата с лидерите на Европейския съюз в Киев. Темата на разговорите беше процесът по присъединяването на Украйна към ЕС. Заявката на Зеленски идва след публикации в американските медии, според които Съединените щати са посъветвали Украйна да се оттегли от Бахмут. Според представители на САЩ, цитирани от Bloomberg, това ще позволи на Киев да събере сили за офанзива напролет. Генералният щаб съобщи в събота, че украинските военни са отбили руски атаки и в селищата Грекивка, Невске, Кремина и Диброва в Луганска област. Руските сили са извършили 20 въздушни удара и три ракетни удара, насочени срещу цивилната инфраструктура в регионите Харков и Миколаев, казаха военните. Има цивилни жертви. Зеленски каза, че украинските сили „имат шанс“ да отблъснат задаващата се руска офанзива, ако бъдат снабдени с „правилните западни оръжия“. „Ако [доставките] на оръжия се ускорят, по-специално на оръжия с голям обсег, ние не само няма да изоставим Бахмут, но и ще започнем да отблъскваме [руските] окупатори от Донбас“, каза той. Зеленски каза, че европейските санкции трябва да имат за цел да гарантират, че Русия не може да възстанови военния си капацитет. Съединените щати в петък обявиха нов пакет от военна помощ от 2,2 милиарда долара за Украйна, който ще включва ракети с два пъти по-голям обсег от тези, които страната има сега. Високоточните ракети GLSDB са включени в пакета, обявен от Пентагона. Киев иска по-мощни модерни оръжия, включително изтребители F-16, дори след като получи обещания от своите западни съюзници да изпратят танкове. Германия в петък одобри доставката на танкове „Леопард 1“ от промишлените си запаси за Украйна и води преговори да изкупи от Катар 15 самоходни зенитни установки „Гепард“, които да изпрати на Киев.  В петък ЕС каза, че засилва мисията си за обучение на украинските военни, повишавайки я от 15 000 до 30 000 военни. Целта ѝ е да подобри военните способности на украинските въоръжени сили, които участват в съпротивата срещу непредизвиканата руска агресия, започнала на 24 февруари.

Продължете да четете

„Решимостта ни няма да отслабне“. Членството на Украйна в ЕС зависи от изпълнени цели, без определен срок

Няма строго определен график за присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Това каза председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен след среща в Киев с украинския президент Володимир Зеленски в петък. Тя се провежда, след като в четвъртък Фон дер Лайен пристигна в Киев с още 15 представители на Европейския съюз (ЕС). Темата на разговорите е процесът по присъединяването на Украйна към ЕС. Позицията на Брюксел е, че на Украйна ѝ предстои да изпълни някои изисквания по пътя към членството в ЕС и процесът ще бъде „базиран на целите“, като следващият доклад за прилагането им се очаква през пролетта. „Украйна всеки ден ще полага усилия, за да напредне по пътя си към членство в ЕС“, каза Зеленски. Той написа в Телеграм, че целта на страната е да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. „Няма да загубим и един ден в нашата работа по сближаването на Украйна с ЕС“, добави той. „Украйна е Европейският съюз и Европейският съюз е Украйна“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. „Решимостта ни няма да отслабне. Ще ви подкрепяме и на всяка крачка по пътя ви към ЕС“, написа той в Туитър. Фон дер Лайен каза също, че следващият пакет санкции на ЕС срещу Русия ще бъде насочен срещу компоненти, необходими за производството на дронове, които руските въоръжени сили използват в Украйна. Освен това „Европейският съюз ще положи допълнителни усилия замразени руски активи да бъдат използвани за възстановяването на Украйна“, става ясно от общо изявление на Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен, разпространено след срещата със Зеленски в петък. Срещата се провежда на фона на предупреждения за въздушни нападения в столицата и в цяла Украйна. В Киев бяха активирани сигналите за тревога, като до момента няма съобщения за въздушни удари там от страна на Русия. В четвъртък Фон дер Лайен обяви, че ЕК планира нов пакет санкции срещу Русия – десетият от началото на непровокираното ѝ нахлуване в Украйна преди почти една година. По-късно в четвъртък Зеленски каза, че Украйна заслужава да започне преговори за присъединяване към ЕС през 2023 г. По негови думи по-нататъшната интеграция с блока ще вдъхнови украинците и ще им даде „мотивация“ да се борят срещу руските войски. Украйна получи статут на кандидат за членство през юни. Брюксел е категоричен, че страната трябва да осъществи редица демократични и икономически реформи и да изкорени широко разпространената корупция, преди да бъде приета, а процесът на приемане може да отнеме много години. Зеленски обеща да се справи с корупцията, която отслабва ефективността на държавните институции. Малко преди срещата в Киев, на 1 февруари антикорупционни агенти нахлуха в домовете на няколко високопоставени служители като част от втора проверка в рамките на една седмица. Фон дер Лайен похвали украинското правителство за предприетите бързи действия срещу корупцията. „Вашата решимост да се присъедините към Европейския съюз е впечатляваща“, каза тя. Срещата на върха се провежда, след като на 2 февруари комисарите от ЕС се срещнаха с колегите си от украинското правителство на първото по рода си съвместно заседание.

Продължете да четете

„Ако не запазя този хъс, няма да съм аз“. Антон Радичев с „Икар“ след почти 50 г. на сцената

Публиката го обича, защото я разсмива вече почти половин век. На 75 години актьорът Антон Радичев ще получи „Икар“ за изключителен принос към българския театър.

Продължете да четете

„Не им хареса кой ще снима“. МВР възпрепятства репортаж на германската ZDF от границата с Турция

Германската телевизия ZDF не е получила възможност да заснеме репортаж от граничната зона между България и Турция. Причината е отказ на МВР да даде разрешение репортажът да бъде направен от български екип на медията, част от който е журналистката Мария Черешева, твърди медията. Именно охраната на българо-турската граница е една от причините Австрия и Нидерландия да наложат вето върху присъединяването на България към Шенгенското пространство. Преди няколко седмици съвместни разследвания на Lighthouse Reports, Le Monde, Der Spiegel, Sky News, ARD, The Times и Свободна Европа разкриха случаи на прострелян млад сириец при опит да прекоси границата, както и място за незаконно задържане на мигранти в двора на българско гранично управление. Черешева участва и в двете международни разследвания. От МВР отрекоха пред Свободна Европа причината за отказа да е командироването на конкретната журналистка и поискаха писмени въпроси, за да коментират допълнително темата. Какво разказа ZDF Германската телевизия публикува в четвъртък статия в сайта си, от която става ясно, че е поискала разрешение за заснемане на репортаж от граничната зона по повод срещата на върха на ЕС в началото на февруари. След като е постигната договорка кога да бъде направен репортажът, ZDF уведомява МВР, че не може да изпрати чуждестранен екип и ще използва български колеги, с които работи. От германската телевизия твърдят, че проблемът е възникнал, когато са съобщили на МВР името на Мария Черешева, защото „не им хареса кой ще снима“. „Първоначално не изглеждаше, че има проблем, но ситуацията се промени щом дадох името“, пише Брита Хилперт, която ръководи секцията на ZDF във Виена. Тя допълва, че от МВР са изтъкнали, че Черешева не може да получи разрешение „защото работи и за български медии“, а това може да накара други български медии „да ревнуват“. Говорителят на МВР, с когото комуникира германската медия, не приема аргумента, че бъдещият материал е само за ZDF, както и че Черешева ще представлява само тази телевизия в случая. „Може само да се спекулира защо МВР мисли, че български медии не трябва да се допускат до границата, но чуждестранни медии могат… Дадохме да се разбере, че да се влияе на подбора на служители не е приемливо за нас. Кой работи за ZDF се решава от ZDF, а не от институции или представители на правителството“, пишат още от изданието. Реакцията на МВР Свободна Европа потърси по телефона МВР за коментар. Говорителка на министерството отрече именно командироването на Черешева да е било причината за провалянето на репортажа на ZDF, но поиска писмени въпроси, за да коментира допълнително темата. По думите ѝ „Мария Черешева има достъп до границата, както всички български журналисти“. Свободна Европа изпрати допълнителни писмени въпроси до вътрешното министерство, но до редакционното приключване на текста не бяха получени отговори. „Ако изпратите екип от Германия, ще го уредим“ Самата Мария Черешева уточни пред Свободна Европа, че първоначално кореспонденцията между МВР и ZDF е водена от телевизията. В продължение на няколко дни от министерството не е бил изпратен отговор, докато накрая на 1 февруари то е дало съгласие репортажът да бъде заснет на 3 февруари вечерта. Заради краткия срок, от германската телевизия са решили да ползват български екип и са посочили името на Черешева, която от години работи със ZDF. „Казах – добре, аз ще поема оттук-нататък. Звъннах [в МВР], чухме се, разбрахме се в петък в 18.00 часа да бъдем на ГКПП „Капитан Андреево“ заедно с оператор, както и че сме екип на ZDF. Имахме уговорка да се чуем допълнително в четвъртък, за да потвърдим часа“, разказа журналистката. По думите ѝ в четвъртък от вътрешното министерство изненадващо са ѝ съобщили, че щом екипът е български, ще трябва уговорката да се отложи, защото „и други български екипи били чакали“. Черешева добави, че от МВР дори са ѝ казали, че „ако изпратите екип от Германия, ще го уредим“.   Международните разследвания за отношението на българските граничари към мигрантите, в които участва Черешева, бяха наречени „манипулация“ от служебния вътрешен министър Иван Демерджиев. От МВР отрекоха техни служители да са стреляли по бежанци или да са ги държали в нечовешки условия. По повод разследванията председателката на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова постави под съмнение професионалните стандарти на Sky News и лично на Черешева. Шефката на СЕМ намекна, че разследванията са публикувани умишлено преди гласуването в ЕС за присъединяването на България към Шенген. Впоследствие Българският хелзинкски комитет (БХК), Асоциацията на европейските журналисти (AEЖ) и членовете на СЕМ Пролет Велкова и Симонва Велева поискаха оставката на Момчилова, но тя отказа да я подаде. България заема 91-во място в класацията на Репортери без граници за свобода на словото. През декември организацията определи България като едно от 20-те най-опасни места за журналисти в Европа и Централна Азия.

Продължете да четете

„Свободно падане на държавата“. Радев назначи служебния кабинет и представи приоритетите му

Президентът Румен Радев назначи новото служебно правителство и представи задачите и приоритетите му. Това стана на официална церемония в петък. Ден по-рано Радев официално насрочи изборите за 2 април и обяви състава на новия кабинет. С изключение на министъра на културата, той е със същия състав , който имаше и предишното служебно правителство, назначено от президента преди четири месеца след предсрочни избори. Министър-председател остава Гълъб Донев. Основната задача на кабинета по думите на Радев ще бъде да организира следващите предсрочни избори през април. Сред приоритетите той изброи още „покупателната способност“ на българите, подкрепа на местните производители, съдебна реформа, борба с финансовите престъпления и с беззаконието по пътищата. Според президента през последните месеци кабинетът е спрял „свободното падане на държавата” и се е справил с „галопираща инфлация“,  „подивели цени“, „липса на природен газ“, „замразени инфраструктурни проекти“, „липсата на закони по Плана за възстановяване“. Радев определи действията на кабинета в сферата на енергетиката като „огромен скок“. „България се превърна от страна, през която се транзитира руски газ, в желан и търсен партньор и ценен генератор на идеи, с които се поставяме в много добра позиция на Балканите“, каза той. България започна да търси алтернативни източници на газ по време на редовното правителство на Кирил Петков през първата половина на 2022 г., след като Русия едностранно прекрати договора за доставки на синьо гориво за България през април. По-късно служебният енергиен министър Росен Христов твърдеше, че „Газпром“ е „неизбежен“ и опита да установи диалога с Русия за възстановяване на доставките. „Очаквам работата за проектите за модернизация на армията да продължи да се развива“, каза още Радев. Служебният премиер Гълъб Донев каза, че членовете на правителството „ще работят за всички българи и няма да се намесват в изборите“. „Наш приоритет в следващите 2 месеца ще е организацията на честни, демократични и свободни избори“, добави Донев. В петък беше разпуснат и 48-ият парламент, който беше избран ан 2 октомври и започна работа на 19-и. След това партиите не успяха да изпълнят нито един от трите мандата за съставяне на редовно правителство. Първите два бяха връчени на двете най-големи парламентарно представени партии ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. След като те върнаха мандатите неизпълнени, Радев за пореден път връчи третия проучвателен мандат на БСП, но и социалистите го върнаха неизпълнен. На 2 април в България ще се проведе петият пореден парламентарен вот в рамките на две години.

Продължете да четете

Американски съд разреши конфискация на над 5 млн. долара от руския олигарх Константин Малофеев

Американски съд разреши да бъдат конфискувани 5,4 млн. долара от банкова сметка на близкия до Кремъл руски бизнесмен Константин Малофеев. Това съобщи Ройтерс в петък. Малофеев е санкциониран от САЩ от близо 9 години и твърдеше, че няма активи на Запад. Решението на съда е първото подобно в САЩ от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Според американското министерство на правосъдието Малофеев е „нарушил наложените му санкции, като е продължил да управлява прокремълски медии в Европа“. Средствата ще бъдат конфискувани от сметката на олигарха в Сънфлауър Банк. Очаква се те да бъдат дарени в помощ на Украйна. Малофеев е санкциониран от ЕС, САЩ и Канада от 2014 г. насам след събитията в Източна Украйна и анексирането на Крим от Русия. През април главният прокурор на САЩ Мерик Гарланд съобщи, че Министерството на правосъдието е повдигнало обвинение на бизнесмена за нарушаване на американските санкции, и съобщи за конфискация на средства, които може да са свързани с Малофеев. Руснакът отрече това с думите: „Нямам нищо на Запад от 2014 г. насам.“ През 2019 г. България забрани на Малофеев да влиза в страната за 10 години, и определи същата санкция на пенсионирания руски генерал от КГБ Леонид Решетников. Това се случи, след като бяха повдигнати обвинения в шпионаж срещу председателя на национално сдружение „Русофили“ Николай Малинов, за когото според разследващите има данни, че е работил с Малофеев и Решетников. В съдебното дело срещу Малофеев в САЩ се отбелязва, че правоприлагащите органи имат право на парите, тъй като той се е опитал да ги прехвърли на свой бизнес партньор в нарушение на санкциите, които Вашингтон му наложи по обвинения във финансиране на сепаратисти в Източна Украйна и в анексирания Крим. Според Федералната прокуратура на САЩ Малофеев е използвал офшорна компания, регистрирана на Сейшелските острови през март 2014 г., за да инвестира 10 млн. долара в базираната в Тексас Strategic Growth Bancorp. На следващата година той продава компанията на неназован гръцки бизнесмен за 1 долар. Договорът за продажба е умишлено датиран от юли 2014 г., т.е. преди датата, на която са наложени санкции на руския бизнесмен, пише Voice of America. Според изявлението банката в Тексас, която продължава да признава Малофеев за собственик на акциите, сигнализира на Министерството на финансите за опит за прехвърляне на средствата. Прокурорите твърдят, че акциите на Малофеев са били превърнати в пари в брой и внесени в блокирана сметка, когато Strategic се е сляла със Sunflower Bank през 2016 г. От началото на работата на оперативната група KleptoCapture през март Министерството на правосъдието на САЩ получи заповеди за арест на яхти и самолети, принадлежащи на хора, които агенцията подозира, че помагат на руския президент Владимир Путин в ръководенето на инвазията в Украйна. Прокуратурата е повдигнала обвинения и на няколко руснаци и различни техни партньори от САЩ и Европа за нарушаване на санкциите.

Продължете да четете