Категория: разни новини

Депутатската ваканция под въпрос. Традиционно у нас тя е от 22 декември до 10 януари. Този път обаче нагласите в парламента са ваканцията да бъде съкратена. Причините които посочват депутатите са допълнителната работа, приемането на бюджета, законите по плана за възстановяване и устойчивост и изборният кодекс, съобщава БТВ.

Традиционните политически опоненти този път бяха единодушни. Работа – да, ваканция – почти не.

„Честно казано нямаме нужда от ваканция в момента. Колкото по-къса е, толкова по-добре за избирателите”, смята Жечо Станков от ГЕРБ.

„Има много работа за изгласуване, може би и заради изборния кодекс тя се забави, така че трябва да се отмени депутатската ваканция“, каза Михаил Камбарев, депутат от ПП. Единственият разнобой между партиите беше в това да се отмени цялата ваканция, или тя да се съкрати наполовина. „Според нас е добре в началото на януари, да не чакаме целия януари, да започнем работа по-рано, евентуално след първи втори“, коментира Румен Йончев от „Български възход“.

„То и няма много нужда от ваканция. На всеки нормален му се почива, но като че ли няма да има ваканция тази сесия“, каза Георги Гьоков от БСП. Някои обвързаха почивката с политическите игри в народното събрание. „Този въпрос да бъде отправен към ГЕРБ, БСП И ДПС, новооформеното мнозинство, което налага дневния ред на парламента“, каза Христо Иванов, съпредседател на ДБ.

А „Възраждане“ бяха най-крайни.

„Най доброто което може да направи това народно събрание за българските граждани е да се саморазпусне още преди ваканцията“, каза Костадин Костадинов лидер на „Възраждане“ ДПС не коментираха. Цялата депутатска ваканция е 18 дни. Ако се съкрати ще стане 12. До 22 декември остават още 9 пленарни дни.

Близо 2 млн. българи са енергийно бедни, а 30% не могат да покрият разходите си за отопление. Данните са на Евростат. Статистиката отчита още, че 28% от анкетираните семейства не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.

Над 366 хил. души са поискали помощи за отопление. Пари са получили 283 хил. – по 623,55 лв. За отпадналите има втори вариант – служебният кабинет дава на нуждаещите се по 300 лв.

Дали проблемът с отпадането на десетки хиляди нуждаещи се може да се реши кардинално? До края на годината властта трябва да определи какво точно означава „енергийно беден“.

Без енергийни помощи ще се справя дъщерята на Петя, която е в майчинство. Майка, татко и бебе живеят с една минимална заплата. Оказва се, че доходът им надвишава критериите.

„Минималната работна заплата е „достатъчна“ на зет ми, дъщеря ми и детето – за да не получават енергийна помощ. Социалните в Пловдив им казаха, че надвишават доходите с 300-400 лв.“, споделя Петя Тодорова.

В риск от енергийна бедност попадат все повече европейци. България е сред най-засегнатите страни – над една пета от населението просрочва сметките си за отопление. Според Евростат 30% от българите не успяват да покрият енергийните си разходи. Експерти казват, че числата са още по-тревожни.

„Ако се използва линия на бедност от 504 лв. като критерий и към нея се добавят 218 лв. за разход за енергия на месец, в тази дефиниция е възможно да попаднат 2,8 млн. души“, обясни д-р Теодора Пенева от Институт за икономически изследвания към БАН.

Докато 30% от българите не успяват да покрият разходите си за отопление, 300 000 ще получат енергийни помощи тази зима.

„Увеличихме размера ѝ с по 20 лв. на месец – като общата сума, която могат да получат хората за 5-те месеца от отоплителния сезон, е 623,55 лв.“, каза Георги Гьоков от БСП.

Предстои да се дефинира понятието „енергийна бедност“. В момента големината на жилището не е сред критериите.

„Енергийно беден може да бъде човек, който е на хемодиализа, защото той потребява значително повече ток и би имал по-големи нужди“, каза и Деница Сачева от ГЕРБ.

7% от населението в Европа не е имало адекватен достъп до отопление миналата зима.

По 300 лв. еднократна помощ за отопление, реши днес служебният кабинет. Тя обхваща 50 000 домакинства от 8 целеви групи. Целта е да се подпомогнат хората, които са извън критериите за енергийна помощ, но от парите ще могат да се възползват и пострадалите при тежките наводнения в Карловско. Как приемат хората там тази помощ провери БТВ?

В Каравелово всяка помощ е добре дошла. А зимата тепърва започва. Хората пресмятат за какво стигат 300 лева. Сметката на Георги за ток през топлия октомври била 70 лв. Казва, че помощта ще му стигне за два месеца отопление на ток.

"Тъй като имаме дърва, ще се справим. Държавата нищо не е направила само благодарение на доброволците и дарители, смята Георги Василев, жител на Каравелово.

Паун Савов отоплява само втория етаж на къщата си – единствения останал обитаем след потопа. "Всеки лев е добре дошъл, ако не е за дърва за нещо друго ще е, казва той. Служебното правителство реши по 300 лева да получат и семействата с деца с трайни увреждания, деца сираци, хора с увреждания.

"Тези лица няма да подават заявления в агенцията за социално подпомагане, те са вече идентифицирани и ще бъдат отпускани помощи по облекчена процедура, каза Лазар Лазаров, министър на труда и социалната политика.

Служебният премиер обясни за помощта, като се позова на Конституцията и припомни задълженията на колегите си.

"Служебното правителство е временна власт и сме наясно с Конституцията. Ще добавя и още едно неписано правило, което не е в основния закон – властта е временна. Дори най-дълго управлявалият притежава власт до време. Последствията от глупавите управленски решения са трайни и трудно заличими, заяви Гълъб Донев, служебен министър-председател.

Комисията по труда, социалната и демографската политика прие единодушно на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители от „БСП за България“. С гласуваното предложение се предлага минималната работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на текущата година и да не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. В хода на дебата депутатите изразиха известни възражения към направеното предложение, но всички бяха на мнение, че има нужда от повишаване на минималната заплата. Коментирано беше дали увеличението може да се случи без нов бюджет за 2023 г., след като на първо четене в парламента беше подкрепен т.нар. удължителен закон за държавния бюджет за 2022. Служебният заместник-министър на труда и социалната политика Емил Мингов посочи, че законопроектът не е бил подкрепен от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Депутатите дадоха заявка, че ще направят предложения между първо и второ четене на законопроекта. "Социалната комисия в парламента прие минималната заплата да стане 850 лв". Това написа в официалната си страница във Фейсбук лидерът на БСП Корнелия Нинова. "Разумът надделя. Комисията по труда, социалната и демографската политика единодушно прие на първо четене предложението на БСП минималната заплата да стане 50% от средната. За 2023 г. това означава 850 лв. Благодаря на всички парламентарни партии за подкрепата. 500 000 работещи бедни ще почувстват грижата ни за тях. Нека бързо да приемем закона и на второ четене. Тогава на служебния кабинет на президента Радев, който беше против това увеличение, няма да му остане нищо друго, освен да изпълни решението на парламента", посочи още Нинова.