Категория: разни новини

Македония заема ключово място не само в историята на България, но и на Османската империя и съвременна Турция.

През 1908 г. от Македония тръгват събития, които ще променят съдбата на Балканския полуостров.

На 3 юли 1908 г. майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат бунт сред военнослужещите на Трета армия, разположен в македонския град Ресен. Военни части, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват местния военен командир Осман паша.

Група от около 200 военни и цивилни потегля към столицата с искания за възстановяване на конституцията от 1876 г. Въстанието бързо се разпространява сред военните подразделения на цялата европейска територия на империята и правителството в Цариград не успява да организира въоръжено противодействие.

На 24 юли 1908 г. Абдул Хамид II капитулира и официално обявява съгласието си да удовлетвори исканията на бунтовниците.

Така се слага началото на революцията на младотурците.

Младотурци е общо название, с което се обозначават няколко групи от дисиденти и конспиратори, възникнали в края на ХІХ в. както на територията на империята, така и в емиграция. През 1889 г. във висшето военномедицинско училище в Цариград Абдулах Джевдет със свои състуденти основава Комитета за единство и прогрес като нелегална политическа организация, в която бързо се включват студенти и от другите висши учебни заведения в столицата. Впоследствие Комитетът се превръща в доминиращата сила на младотурското движение. При разкриването на организацията от властта, част от лидерите бягат зад граница и се присъединяват към османската дисидентска емиграция в Париж, Женева и Кайро.

Българското правителство на Александър Малинов се възползва от нестабилността, настъпила в Османската империята непосредствено след идването на младотурците на власт, и на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест провъзгласява независимостта на България, като княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

Почти по същото време Австро-Унгария обявява, че анексира Босна и Херцеговина, които са под нейна окупация вече 30 години съгласно Берлинския договор.

Няколко години по-късно един атентат в Сараево пък поставя началото на Първата световна война.

ВМРО и младотурците

Централен елемент от Младотурската революция е единодействието между младотурците и дейците на ВМОРО. Поради хаоса, създаден в централното ръководство след въстанието от 1903 година и смъртта на Дамян Груев през 1906 година Вътрешната организация като че ли няма ясна позиция относно младотурците и тяхната дейност, а редица мемоарни материали от този период говорят за липса на координация, и въобще предаване на информация между различните революционни окръзи непосредствено преди и след обявяването на Хуриета. Въпреки това се стига до размяна на писма между младотурците и най-влиятелният Битолски революционен окръг, благодарение на които се намалява видимото напрежение, породено от неуредените отношения между двете организации.

Първоначалната еуфория и прокламираното ново равноправие между етносите в империята карат българските чети да прекратят въоръжената борба и да слязат от планините с благоволението на османските власти. ВМОРО излиза от нелегалност и основните ѝ крила се разделят в две нови политически партии – Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). През 1908 година четирима български депутати са избрани в турския парламент: Тодор Павлов, Панчо Дорев, Димитър Влахов и Христо Далчев.

Някои войводи като Алексо Стефанов и Тодор Александров докрай не се доверяват на обещанията на младотурците.

Други като легендарния Апостол Петков – Ениджевардарското слънце намират смъртта си в борбата срещу младотурците именно след подновяването на революционната дейност.

Яне Сандански пък извлича полза от смяната на властта в Османската империя.

Не след дълго национализмът на младотурците надделява над реформаторските идеали и те възобновяват репресиите с нова сила.

На 13 април 1909 година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на шериата (обичайното право), на ислямските порядки и за изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя, припомня сайтът "Българска история".

Султанът веднага приема техните искания. Лидерите на младотурците, начело с армейските корпуси в Солун и Одрин, както и създадените паравоенни формирования се отправят на поход към Истанбул. В него участват под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Когато наближават града, на страната на контрареволюционерите преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 26 април успяват да поставят столицата изцяло под свой контрол и окончателно е осуетен опитът за контрапреврат на султана. На следващия ден Османската империя осъмва с нов султан – Мехмед V.

В съботния ден огромни опашки на граничен пункт Кулата – Промахон. Хиляди туристи се отправиха към Гърция, голяма част от тях – румънци. Колоната се образува в ранните часове на деня, ситуацията стана критична по обед, съобщава bTV. Зрители сигнализират, че са отбивани да изчакват дълго време на самата магистрала.

Има и нарушители, които карат плътно зад камионите – в аварийната лента.

Много от шофьорите използваха заобиколния път през селата, за да се включат в движението директно на пункта, но част от тях бяха връщани от полицаите в края на опашката.

На пункта проверката на документи става бързо. Забавянето е при чуждите граждани, които се проверяват и за глоби.

Властите съветват да се използва и ГКПП "Илинден", край Гоце Делчев.

Пореден епизод от напрежението между кабинета в оставка и президентската институция. Във Facebook говорителят на кабинета "Петков" Лена Бориславова определи Румен Радев като "политик от миналото". В отговор- главният секретар на президента Димитър Стоянов написа, че политикът на новото време се оказал “политик без време”.

С пост във Facebook късно в петък началникът на кабинета на премиера – Лена Бориславова, прави дълга равносметка по часове на отминаващия 1-ви юли. Случилото се в 17 часа, когато президентът Румен Радев официално връчи мандат на "Продължаваме промяната", Бориславова описа така:”17:00 Мандат. Политик от миналото подава папка. Отговорност. Бъдеще. "

Въпреки че не е назовано името на Румен Радев, от поста става ясно, че именно той е наречен политик от миналото. В същия пост Лена Бориславова дава обратното определение за премиера в оставка Петков, който в следобедните часове инспектира междусистемната газова връзка Гърция-България .

"14:10 На вододел. Газова връзка в Нова Загора. Истинска Диверсификация. Политикът на новото време".

Отново във Facebook дойде и отговорът на президентската институция. Главният секретар на президента Димитър Стоянов нарече поста на Бориславова "напудрен". И без да назовава имена допълни: „Политикът от новото време се оказа след 6 месеца политик без време. Определеният за политик на миналото комай ще връчва пак папки с мандати наесен. Този път кой ли ще я получи? Някой нов случайник, пресякъл два пъти коридорите на властта или вдигнал плакат, че не се страхува?"

Стоянов завършва поста си с думите: "светло бъдеще с лъжи не се гради! Дано да греша….". Коментар от самия президент Румен Радев към този момент няма.

“Във времена на разпад на държавността ние сме последната преграда пред беззаконието и престъпността". Това каза в събота главния прокурор Иван Гешев пред Общото събрание на прокурорите, на което трябва да бъдат избрани четиримата членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от прокурорската квота, пише Mediapool.

“Българските магистрати ще продължат да работят при всички законодателни експерименти, които някои наричат реформи. Законодателни експерименти, особено последните, цената за които предстои да платят българските граждани”, допълни Гешев.

Той проведе сериозна битка през последната година за запазването на Специализираните съд и прокуратура, които ще прекратят функционирането си в края на юли. Казусът за запазването им е висящ пред Конституционния съд, но шансовете за успех на Гешев изглеждат нищожни. Основната му теза е, че парламентът, който е създал спецмагистратурите, няма право да ги закрие.

По отношение на кандидатите за членове на ВСС от прокурорската квота Иван Гешев имаше само суперлативи.

“Всеки един от кандидатите за членове на Прокурорската колегия има впечатляваща кариера и е достоен да изпълни задачите, които стоят пред Съвета, и да защити независимостта и интересите на всеки един от нас”, каза той. В събота Общото събрание на прокурорите изслуша осмината кандидати за членове на ВСС, а гласуването ще е след седмица.

Регистрираните прокурори, които ще гласуват, са малко над 1500, което означава, че в залата трябва да са повече от 750. Ако това не се случи събранието се отлага с един час и тогава започва, независимо колко души присъстват. Осем кандидати се борят за четирите места във ВСС.

Най-острият критик на статуквото бе Пламен Петков от Софийската районна прокуратур а, който е бивш прокурор от Сливница. “Кадровиците вземат смущаващи решения без дори да направят опит да ги обяснят. Членовете на ВСС сякаш останаха глухи за проблемите на отделния магистрат и прогонваме младите колеги“, каза Петков. Според него прокурорите трябва да покажат, че сме магистрати, които не могат да бъдат залъгвани с напразни обещания и проформа реформи.

“Няма как обществото да има доверие в съдебната система, след като ние нямаме. Промените трябва да бъдат инициирани отвътре, в противен случай рискуваме да ни ги наложат отвън, а това няма да доведе до нищо добро“, заяви Петков, цитиран от lex.bg.

Относително критичен бе и Станислав Стойков, който в момента е европейски делегиран прокурор, но иска да стане член на ВСС. Той казва, че българските магистрати не заслужават сегашното положение и го описва като крайна степен на обществено и институционално недоверие в работата им.

Според него е настъпил момент, в който всеки, който има идеи и желание за промяна, трябва да помага на съдебната власт.

Сред останалите шестима кандидати са окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов, който е и председател на Асоциацията на прокурорите и се смята за почти сигурен член на ВСС. През изминалата седмица той беше в Брюксел, за да защитава запазването на специализираните съдилища и прокуратури в Европейския парламент.

Другият кандидат за ВСС е апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Той предлага ограничаване на парламентарната квота в двете колегии на ВСС. Според него така ще намали влиянието на политиците в управлението на съдебната власт. Чавдаров смята, че политическата квота трябва да е от седем души при 11 в момента , като четирима са съдийската колегия и трима в прокурорската.

Международните стандарти за върховенство на закона са за независимост и самоуправление за съда и отченост за прокуратурата. Това означава намаляване на политическата намеса в управлението на съда и намиране на механизми за по-голям публичен контрол върху прокуратурата.

Кандидат за ВСС е и Димитринка Шкодрова-Георгиева, която сега е заместник окръжен прокурор на Ямбол. Тя говори за проблемите на атестирането и командироването. Подобни проблеми вижда и прокурорката от Пловдив Добринка Калчева.

Другият сигурен член на ВСС е <strong>заместничката на главния прокурор Красимира Филипова. Тя обяснява, че прокуратурата е единна не само по закон, а и по убеждение, и следва да остане такава. Николай Любенов от Върховната касационна прокуратура казва, че има прекален формализъм на ВСС, който води до изключително забавяне на процедурите по кадруването.