Боян Чуков: Руското влияние на Балканите се свива постоянно

Разни новини
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Интервю на Infacto.bg с Боян Чуков, геополитически анализатор и бивш дипломат

– На 27 юни Александър Вучич и Хачим Тачи ще имат среща с Тръмп и ще обсъждат двустранните отношения Сърбия-Косово. Как очаквате да се развие ситуацията?

– Темата „Косово“ се превърна в една от основните в предизборната кампания за парламентарните избори в Сърбия както за управляващите така и за опозицията. Противниците на Александър Вучич го обвиняваха, че предава интересите на страната и е на път да признае бившата сръбска провинция за независима държава. Естествено, управляващите в Белград разиграват активно картата на русофилството. На изборите на 21 юни Сръбската прогресивна партия /СПП/ на Вучич спечели вота с разгромяващ резултат от 63% подкрепа. Социалистите на Ивица Дачич, външен министър на Сърбия, са втори с около 11% от гласовете. Сръбският патриотичен съюз е трети с над 4%. Избирателната активност е била около 45%.

Проблемът на Александър Вучич е, че основните прозападни формации в Сърбия бойкотираха изборите. Лидерът на опозиционния Алианс за Сърбия Драган Джилас незабавно коментира, че „фалшивите избори на Вучич“ са се провалили. Тоест хората имат пълно право да излязат по улиците и да протестират срещу авторитарното „нелегитимно“ управление на страната. И няма съмнение, че прозападната сръбска опозиция ще бъде подкрепена от колективния Запад. Така и се случи. Докладчикът на Европарламента по косовския въпрос Виола фон Крамон счита, че партията на Вучич е спечелила изборите в „нечестна борба, използвайки медиите и заплашвайки опозицията“. Освен това Виола фон Крамон е убедена, че на Сърбия ѝ е необходима „не стабилност, а демокрация“.

Излиза, че през есента на 1999 г. „хуманитарните бомбардировки“ не са донесли жадуваната демокрация в нашата западна съседка въпреки убийството на много хора от цивилното население. Технологията в подобни случаи, когато печели „неправилната партия“, е до болка позната. Спектакълът е гледан многократно. Ситуацията, в която се намира сръбският президент преди срещата му с Доналд Тръмп, е изключително сложна. Той носи цялата отговорност за това, което ще се случи в Белия дом в компанията на Хашим Тачи. По реакцията на опозицията на Вучич след 27 юни можем да разберем по косвен начин резултатите от срещата в Белия дом. Специалният представител на ЕС по „косовския въпрос“ Мирослав Лайчак заяви, че преговорите между Белград и Прищина ще се подновят през юли.

– Нашите западни партньори считат, че Сърбия в лицето на Вучич се договаря с Москва и затова са така резки в оценките си.

– Грешно е да се счита, че Александър Вучич играе еднопосочно с лице към Москва. На 23 юни той се срещна с Владимир Путин в рамките на неговата визита във връзка с Парада на Победата. Очевидно проблемът „Косово“ е бил обсъждан подробно. Сръбският президент трябваше да посети Русия преди тази дата, но Владимир Путин отложи срещата и Сергей Лавров отиде на посещение в Белград преди около седмица. Сърбите, за разлика от нас българите, в момента имат силно просръбско лоби в Русия. Заслугата до голяма степен е на Борислав Милошевич, брат на Слободан Милошевич, който дълги години беше посланик в Москва. Дипломатическият състав на сърбите в Русия многократно надвишава нашия. Тези детайли не са за пренебрегване. Професионалните умения на изпратените посланици също показват отношението към дадена държава. От 10 юни 2019 г. руски посланик в Белград е Александър Аркадиевич Боцан-Харченко. Бегъл поглед на неговата професионална кариера е достатъчен, за да се убеди и непрофесионалист, че в Сърбия руският МИД е изпратил своята „тежка артилерия“. Боцан-Харченко е изключителен познавач на Балканите и няма нищо общо с така наречените „туристи дипломати“, приятели на ръководството на външнополитическото ведомство получили своя пост „по блату“ (с връзки). Той владее сръбски, хърватски и естествено английски език.

Наивно е да се счита, че Белград и Вучич не водят активен диалог с американците. Първо, премиерът на Сърбия – откритата лесбийка Ана Бърнабич е с диплома от Хълския университет във Великобритания. Тя идва от неправителствения грантаджийски сектор и е дълбок реверанс към Запада. Консултанти на Вучич са Александър Сорос, син на Джордж Сорос, и бившият британски премиер Тони Блеър. Не е много известно, че защитата пред Международния наказателен съд в Хага за извършени престъпления срещу човечеството на Рамуш Харадинай, бивш премиер на Косово и полеви командир от УЧК (Армия за освобождение на Косово), беше поета от лондонската адвокатска кантора на Чери Блеър, съпругата на Тони Блеър. Бившият британски премиер сътрудничи с Джаред Къшнър, съпруг на Иванка Тръмп и съветник на президента Тръмп. Не бих искал да бъда на мястото на Александър Вучич. По принцип подобна многовекторна политика в Източна Европа обикновено приключва драматично за главния протагонист. Дано този път да бъркам. Но в момента територията на Сърбия е терен на огромен геополитически сблъсък между САЩ и Русия. И няма перспективи обстановката на Балканите да се успокои. Самият Тръмп би могъл да спечели от пробив по темата „Косово“ преди президентските избори в САЩ. Мисля, че още в началото на юли ще усетим резултатите от преговорите между Тръмп, Вучич и Тачи в Белия дом. Косовският проблем явно, че няма да бъде решен на базата на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която определя Косово като неразделна част от Сърбия.

– За да влезе в ЕС, Сърбия ще трябва да отговори на изисквания, които ще бъдат в разрез с интересите на Русия.

– Справедлива забележка. Александър Вучич като бивш министър на информацията по времето на Слободан Милошевич е с богат опит в лавирането между Запада и Русия. Познава добре Великобритания. Учил е английски език в Брайтън и е работил известно време като търговец в Лондон. На Балканите Вучич се ползва със сериозни преференции от страна на Москва. На всички е ясно, че Сърбия с подписването на редица споразумения с НАТО отдавна е почти като член на Северноатлантическия алианс. И, за да бъде приета страната в ЕС, ще трябва да анулира редица икономически споразумения с Москва. Като цяло сръбският народ е русофилски, но повечето сърби искат да видят страната си в Европейския съюз. Русия има болезнен опит на Балканите след падането на Берлинската стена. Руското влияние се свива постоянно. Сърбия и Република Сръбска са единствените територии, където руснаците все още имат някакво влияние. Вучич трудно може да се сравни с Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който е далеч по-праволинеен в своята външна политика. Москва се надява Александър Вучич да не тръгне по пътя на Мило Джуканович, президента на Черна гора. Джуканович от човек на Москва се превърна в човек на Вашингтон. Образно казано от черногорец се преобрази кардинално в монтенегровец. И Москва окончателно загуби своето влияние в Черна гора.

– Как оценявате ролята на Тирана и турския фактор в Косово?

– Турция много методично преследва своите национални интереси в Косово. За разлика от България. Например, Анкара от много време отпуска стипендии за младежите от Южно Косово. Точно там определена част от населението има все още българско етническо самосъзнание. Тези хора са мюсюлмани, но „нашенци“, които говорят на „нашенски“ език. Всъщност на български. В София бързо забравиха, че по време на Първото българско царство областта е завладяна през IX век и започва да се оформя като част от българското землище. Тези хора след 2000-та година очакваха България да им подаде ръка. Малко са софиянците, които знаят, че невероятните бюреци в бюрекчийницата на площад „Гарибалди“ преди години ги правеше „нашенец“ от село Брод в Косово. А някои твърдят, че косовската земя е родила песента „Боряно, Борянке“, която по-късно е била донесена по земите на днешна България. След 2000-та година имах възможност да общувам многократно с „нашенците“ от южната част на Косово. Нерядко те споделяха на „нашенски“, че се чувстват българи. След откровението се виждаше страх в погледа им и млъкваха уплашени. България заряза тези хора. Остави ги на другите балкански страни, които не се поколебаха да ги направят сърби, турци, македонци, бошнаци, жупци, подгорци, горани.

Никога няма да бъдат пак българи, каквито всъщност са. Преди години кметът на Призрен беше готов да предостави безвъзмездно на София за ползване къща в града, която ние да оборудваме като български културен център. МВнР проспа тази възможност по един безобразен начин. Косоварите тогава нямаха нищо против да ни предоставят възможност за културно общуване с нашите „нашенци“. София беше сред първите, които призна Косово. Е, и? Нищо не последва. Турция прибра „нашенците“ и днес те гласуват за турската партия в Косово. Турция има стратегия и се превърна с времето в незаобиколим фактор в нашия регион. Ето, Албания призна българско малцинство в страната. Да сте чували за българско малцинство в Косово? Няма и да чуете. Въпреки че управляващите в София се срещат периодически със своите колеги в Прищина. Но решават единствено проблемите на „световната демокрация“ и евроатлантическото единство. А „нашенците“ в Косово „кучета ги яли“.

Албанците също имат своя стратегия в региона. Те методично работят за обединение на земите населени с албанци. Признаването на българско малцинство в Албания показа, че те са приятелски настроени към нас. Ние не познаваме спецификата на албанците в нашия регион. Колко са българите, които знаят, че албанците се делят на две племена – тоски и геги. Че имат свои диалекти, които се различават. Аз бях изненадан по време на срещите ми с представители на местния елит в Косово, които много добре помнят и днес отношенията между Хасан бей Прищина и нашия Иван Михайлов (Ванче Михайлов). Малко познати моменти от историята на българо-албанските отношения в началото на XX век. През 1912 г. Хасан бей Прищина е ръководител на Албанското въстание, по време на което предлага създаването на албано-българска държава в Македония, подкрепен от британския консул в Скопие.

Днешните албанци грижливо пазят заветите на Призренската лига и Втората призренска лига за запазване на етническото обединение на албанците от Косово и тези от Албания. В най-общи линии това е тяхната стратегия, която преследват с помощта на САЩ. Просто целите на американската геостратегия на Балканите съвпадат със стратегията на албанския елит. По повод Македония се сетих за една история. Чужди медии попитали един дядо в Македония дали е българин или македонец. Той отговорил, че е българин, но е много объркан. Неговият син твърдял, че е македонец. За разлика от дъщеря му, която твърдяла категорично, че е българка. Старецът шеговито подчертал, че ей така с неговия к…рец е успял да създаде два различни народа. Албанците в Македония не могат да разказват подобни истории.

– Какво прави България в триъгълника Сърбия–Русия–колективния Запад?

– Този въпрос е много сложен и деликатен. България е член на НАТО и ЕС. Поела е определени ангажименти, които трябва да спазва. Това обаче по никакъв начин не е оправдание за управляващите в София, да не защитават българските национални интереси. Така както това го правят редица държави от Западна и Източна Европа, които са в състава на НАТО и ЕС. Днес Сърбия е „любимец“ на Москва, а ние сме „братушките предатели“. Трагикомична постановка. До 1989 г. ние бяхме баш „братушките“, а сърбите бяха „предателите“. Тодор Живков ли предаде Михаил Горбачов или Михаил Горбачов предаде Тодор Живков? Руснаците на Балканите действат ситуационно. Липсва им дългосрочна стратегия. Руската „мека сила“ е като призрак. Всички говорят за нея, но никой не е успял да я види. Все още в руския МИД се усеща влиянието на кадрите от времето на Андрей Козирев. Той като руски външен министър от времето на Борис Елцин твърдеше, че Русия няма национални интереси и бе щедро възнаграден. Днес живее в САЩ.

През последните 30-на години битката за изтласкване на руското влияние от нашия регион е широкомащабна. На Балканите настъпиха сериозни промени. Много от русофилите в България не могат да проумеят, че между СССР и Руската федерация има огромна разлика. Днес Русия не е абсолютно суверенна държава в смисъла както преди време беше СССР. Руските либерали продължават да имат сериозни позиции в управлението на страната и работят за реализиране на политиката на глобалния геополитически фактор. Руската федерация е капиталистическа държава, която се бори за своето място сред глобалните фактори. Наивно е да очакваме към нас сантиментално-ирационално отношение от страна на Москва, такова каквото беше по времето на късния СССР. Руските компании имат икономически интереси в България и това няма нищо общо с факта, че сме дали азбуката и вярата на нашите руски братя и сестри. Днес в Москва твърдят, че „Сърбия е Русия на Балканите“. Да видим дали обаче ситуацията ще се запази такава… след като въпросът с Косово получи развитие.

Колкото до нас, преди години на една вечеря в Брюксел с висши служители от ЕК ми беше казано: „Голямата грешка на вас, българите, е, че не си поставяте ясно и настойчиво вашите искания. Искайте. Няма да ви се даде всичко, но ще получите повече от това, което получавате“.

Поставете оценка:

4.3

Оценка 4.3 от 16 гласа.