БАВНО ПАДА МРАКЪТ

Стари градски песни

Бавно пада мракът в тишината,
споменът по теб ме пак гори.

Няма птичка ,няма цвят тревата,
стари бряст над мене пак мълчи.

Аз знам,че ти и днес ме обичаш
и тайно рониш горещи сълзи.
Но ти си малка и лесно се увличаш,
забравяш клетви и прежни мечти.

Падат жълтите листа в гората,
вятърът прогонва лист по лист.
Всеки лист нашепва ми в душата
споменът за нашата любов.

източник:стари градски песни