България е поръчала недостатъчно ваксини за 2021 г.

Здраве

Тази година вероятно България няма да успее да ваксинира и половината от хората в страната. Това стана ясно от разпространените данни за поръчаните ваксини от Pfizer/BioNTech и Moderna, както от AstraZeneca/Oxford, чийто продукт се очаква да е следващия одобрен в ЕС. Договорените дотук дози от тези три компании ще стигнат само за 40% от населението на България. На теория по-късно през годината могат да бъдат готови и още ваксини, но засега това не е сигурно.

За сравнение – Дания днес обяви, че ще приключи с имунизирането на всички до 27 юни, а Израел – до средата на март. Причините България да изостава толкова са две:

  • Общата поръчка на ЕК предвиждаше едновременна наличност от няколко ваксини, но две от тях изпревариха останалите и търсенето им в момента е много по-голямо от предлагането
  • Българското правителството пък е направило поръчката си така, че фаворизира ваксините на AstraZeneca, които са по-евтини и се съхраняват по-лесно, но още не са готови

Ваксините до момента са единственият сигурен антидот на политиката на локдауните и тези държави, които проведат успешни кампании, ще могат да се върнат към нормалния живот. Извън Израел и Дания обаче, в цяла Европа това все още изглежда далечна перспектива. Три седмици след като ЕС одобри първата ваксина срещу коронавирус на Pfizer/BioNTech, напрежението на континента се изостря: доставките са твърде малки, правителствата са подложени на тежки критики в държавите си, а те от своя страна сочат Брюксел за виновник. В опит да успокои ситуацията в края на седмицата ЕК обяви, че е удвоила поръчката към Pfizer до общо 600 млн. дози, които са достатъчни за ⅔ от населението на ЕС. Проблемът обаче не е колко, а кога.

ЕК е подсигурила общо 2.3 млрд. дози от 6 производителя – предостатъчни за 450-те млн. души в ЕС. Голяма част от тях обаче ще са налични по-късно през годината, а държавите бързат да ваксинират максимално много хора възможно най-рано, т.е. с първите одобрени препарати, за да излязат по-бързо от корона кризата. Така битката за достъп до ваксините на Pfizer и Moderna се изостря, а Европа засега изостава от страни като Израел, Великобритания и САЩ.

Напрежение обаче има и в рамките на самия ЕС, тъй като се оказва, че едни страни членки далновидно са заявили по-големи количества от първите две одобрени ваксини, докато други не са и така ваксинациите в ЕС ще се случват на различни скорости. Дания например обяви, че е подсигурила ваксини за, общо взето, цялото си население, като 75% от тях са от Pfizer и Mоderna. Германия е договорила дози от двата производителя за над 80% от населението, Швеция – за над 40%, докато България – едва за малко над 10% (виж графиката).

В края на миналата седмица здравните власти у нас най-после публикуваха график за доставките от Pfizer и “Модерна”, от който става ясно, че страната ни очаква общо 1.5 млн. дози (виж таблицата) от тях. По късно в коментар пред журналисти здравният министър добави, че през годината страната ни чака и 4.5 млн. дози (за 2.25 млн. души) от ваксината на AstraZeneca, която се очаква да получи одобрение в ЕС евентуално през февруари.

Източник: Reuters

Това очертава два проблема:

  • Първо, България явно ще е от страните, в които масовата ваксинация ще се разгърне през втората половина от годината, когато държави като Дания планират вече да са приключили с нея. Срокът може да се измести дори още напред във времето, тъй като заявените количества са индикативни и са възможни забавяния в доставките според производствения капацитет. Трябва да се имат предвид и възможните организационни забавяния, като много по-добре подготвени и организирани държави от България имат трудности в това отношение.
  • Второ, според официалната информация дотук излиза, че тази година България очаква общо 6 млн. дози от трите производителя, които ще стигнат за 3 млн. души, или малко над 40% от населението. Това е крайно недостатъчно. Според здравните експерти за постигането на ефекта на масов имунитет е нужно да се ваксинират поне 70% от обществото. Държавите, разбира се, се стремят да осигурят ваксини за, общо взето, цялото си население, тъй като на практика нито една съществена група не е изключена от потенциална ваксинация (с много малки изключения за хората с тежки алергии например), включително и вече прекаралите инфекцията. Единственото изключение засега са децата (за момента ваксината на Pfizer e одобрена за хора над 16 г., а на Modena – над 18 г.), но това ще се промени до няколко месеца, като двете компании вече провеждат нужните допълнителни тестове с младежи и деца, което би позволило и те да бъдат обхванати от ваксинациите.

Благодарение на новата договорка на ЕК с Pfizer за допълнителни 300 млн. дози България вероятно все пак ще получи още от нея – колко обаче не е ясно. Ако “квотата” се запази като първата – 1 млн. дози, това няма да промени съществено нещата – ваксини ще има за 50% от населението. Потенциалният недостиг на теория може да се запълни от другите три производителя – Sanofi, CureVac и Johnson&Johnson, но властите мълчат по въпроса какви количества (и дали изобщо) е заявила България от тях. Те освен това все още са във фаза на клинични изпитвания и хоризонтът за одобрението им е неясен.

Как се стигна дотук

След като в паниката на първата вълна през пролетта страните членки пренебрегнаха общностните правила, затваряйки некоординирано границите си, Брюксел реши да покаже съюзен дух за ваксините и сключи с производителите договори на общностно ниво, които да обезпечат нуждите на всички страни членки. Този подход изначално не звучеше зле – ЕК договори диверсифицирано портфолио от близо 2 млрд. дози от различен тип ваксини – по 400 млн. ваксини от AstraZeneca, Johnson&Johnson и CureVac, по 300 млн. от Pfizer/BioNTech и от френската Sanofi и 160 млн. дози от американската иновативна компания Moderna.

Проблемът дойде по две линии:

  • Първо, едни производители изпревариха значително други – Pfizer и Moderna излязоха едни гърди напред и световният глад за ваксини се концентрира в техните продукти, но производството им е още ограничено.

  • И второ, тежката европейска бюрократичната машина забави одобрението на продуктите на двете компании в ЕС и съюзът се нареди на опашката след САЩ, Израел, Великобритания, Канада. Така доставките в целия ЕС парадоксално стартираха със символични дози, въпреки че ваксината на Pfizer бе създадена в Германия, а половината ѝ производство е в Белгия.

Тази ситуация е по-скоро временна и вероятно през следващите седмици ще се промени. В момента BioNTech и Pfizer строят ударно нови производствени мощности в Германия. Новата фабрика ще е готова през февруари и по думите на германския здравен министър тя ще увеличи изключително много наличието на ваксини в ЕС. Засега обаче Европейската комисия не изглежда да е организирала по най-добрия начин началото на кампанията по имунизиране и ваксините просто не достигат.

Бавното начало и липсата на ваксини за момента създаде огромно напрежение в някои държави. В Германия – страната, в която бе създадена ваксината на Pfizer, правителството на Меркел бе подложено на яростна критика и ситуацията прерасна в сериозен вътрешнополитически проблем. Така миналата седмица Германия реши да наруши солидарния договор на ЕК и да направи индивидуална поръчка за още 30 млн. дози към Pfizer, въпреки че общият договор забранява на държавите да водят паралелни преговори за индивидуални доставки. В случая обаче Брюксел предпочете да си затвори очите. В петък служител на комисията заяви, че сделката на Германия не е нарушила “духа на стратегията”, тъй като дозите за страната щели дойдат след изпълнението на договора с ЕК.

Националната отговорност

Но ако ЕК носи отговорност за договорките на общите количества ваксини, то за разпределението на дозите между страните членки водещата роля е на националните правителства. Принципът за максимално количество на глава от населението е залегнал в общото уравнение, но държавите сами трябваше да решат и да заявят ваксини от кои от шестте производителя искат и в какви количества, така че да покрият националните си нужди. Така тези държави в ЕС, които са заложили на по-големи количества от Pfizer и Moderna за сметка на други производители, за момента имат по-добър старт и по-добри шансове да ваксинират повече хора в първите месеци на годината в сравнение с други, които са разчитали примерно основно на AstraZeneca и Sanofi. Сред последните е и България.

Какви количества и от кого са поръчали управляващите дълго време не бе официално ясно, като те отказваха да разкрият тази информация. Въпреки това се знаеше, че страната ни ще разчита основно на AstraZeneca, чийто продукт е по-лесен за логистика и съхранение и не изисква много ниски температури като ваксината на Pfizer. Всъщност България се включи буквално в последния момент в европейската заявка за ваксини от Pfizer и Moderna, което вероятно обяснява и малките количества, които ще получим от тях.

Информационна мъгла цари пък за договорките ни с другите три потенциални производителя на ваксини. Знае се обаче, че България е единствената страна членка, отказала ваксината на Johnson&Johnson, защото вече има договор за подобна векторна ваксина с AstraZeneca. През декември правителството взе решение да търси доставки на тази ваксина през трети страни, тоест, ако на някоя от страните членки й останат неизползвани количества, тя би могла да ги продаде на България.

Сметки с недостиг

От публикувания план график за доставките на Pfizer и Moderna (ако бъде спазван) става ясно, че едва към май месец България ще е получила достатъчно дози, за да покрие нуждите на приоритетните групи (медицински работници, резиденти и служители на старчески домове, учители, администрация на първа линия), които са минимум 400 хил. души. Едва след това – с доставките през юли, ще може да стартират ваксинациите на хора с хронични заболявания и възрастни хора – общо около 1.8 млн. души. Процесът изглежда няма да може да бъде особено ускорен от ваксинта ана AstraZeneca, от които България чака общо 4.5 млн. дози тази година. Тя се очаква бъде одобрена в ЕС през февруари. По думите на ръководителя на Националния ваксинационен щаб Красимир Гигов пред БНР обаче до юли от нея ще дойдат само около 450 хиляди дози.

Но дори с цялата поръчка ваксината на AstraZeneca общата сметка дотук покрива 3 млн. души, като от тях 2.2 млн. са приоритетните групи и възрастните. Така излиза, че само 800 хил. от икономически активното население е включено в плановете за ваксинация дотук. Дори ако само половината от приоритетните групи и пенсионерите пожелаят да се ваксинират, едва ли остатъкът ще е достатъчен за всички други желаещи. Според ново проучване на “Галъп” малко под половината население на страната има задръжки за ваксинирането. Този феномен в една или друга степен е разпространен в цяла Европа, но с напредването на ваксинационните кампании все повече и повече хора променят мнението си, тъй като страховете дали ваксините са безопасни се разсейват с времето и с липсата на сериозни случаи на странични ефекти. В същото време колкото по-благоприятно за пътуване става времето, толкова повече хора ще имат и икономически стимули да изберат ваксина пред PCR тест и/или карантина.

Има и друг начин

Дотук България е получила всичко на всичко 35 хил. дози от ваксината на Pfizer, които покриват нуждите на едва 17.5 хил. от близо 245 хил. медицински кадри в страната. Но светски и обществени личности вече показаха, че могат да се уредят с предимство. Още в първия официален ден на ваксинациите например – 27 декември, звездите на пластичната хирургия у нас – близнаците доктори Енчеви, бяха сред първите ваксинирани в страната в ролята им на собственици на клиника в Пловдив. Те едва ли могат да минат за “първа линия”, но пък дадоха “личен пример”.

Същия пример преди няколко дни даде и моделка и бивша тв водеща – Гери Дончева, която бе ваксинирана в ролята си на пиар на столична болница за рехабилитация. По подобен начин в част от болниците е имунизиран и административният персонал, който няма общо с първа линия, освен че работи в болница.

Актуалният скандал пък е в Сандански, където се оказа, че общински съветници, вкл. и председателят на съвета, са получили ваксини далеч без да им е ред. Обяснението е не по-малко скандално – голяма част от болничния персонал в града били преболедували сравнително наскоро и засега се въздържали от ваксиниране, та останали излишни дози. А в местното РЗИ са се сетили точно за общинарите, които “спасили дозите от изхвърляне”, а не за следващите в официалния план за ваксинацията – като зъболекари, аптекари, учители, полицаи, хронично болни, възрастни и т.н. Или пък за който и да е случаен, минаващ наблизо.

Тази година вероятно България няма да успее да ваксинира и половината от хората в страната. Това стана ясно от разпространените данни за поръчаните ваксини от Pfizer/BioNTech и Moderna, както от AstraZeneca/Oxford, чийто продукт се очаква да е следващия одобрен в ЕС. Договорените дотук дози от тези три компании ще стигнат само за 40% от населението на България. На теория по-късно през годината могат да бъдат готови и още ваксини, но засега това не е сигурно.

За сравнение – Дания днес обяви, че ще приключи с имунизирането на всички до 27 юни, а Израел – до средата на март. Причините България да изостава толкова са две:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове