Авторката на „Французойките не спят сами“ разкрива тайните на любовта и удоволствието от живота

Разни новини

Джейми Кат Калън е американска писателка. От дете тя е очарована от мистериозния чар и изисканост на французите. Научава много за техния начин на живот и мироглед от баба си, която е французойка.

Именно тя я вдъхновява да замине за Париж, където се среща с много жени и мъже, взема десетки интервюта, усъвършенства езика си и събира достатъчно материал, за да напише няколко книги, сред които са „Бонжур, щастие!“, „Французойките не спят сами“, „Парижката школа по чар“ и др.

Джейми списва и лайфстайл рубрики в популярни списания. За себе си твърди, че е безнадежден романтик и обича всичко френско.

Въпрос: Кога разбрахте, че искате да станете писател?

Отговор: Винаги съм обичала да пиша и от малка знаех, че ще бъда писател. Когато бях на шест-седем години, започнах да пиша кратки стихчета и писма на майка ми. Тя имаше здравословен проблем и исках да я зарадвам по някакъв начин. Мисля, че затова продължавам да пиша – за да окуражавам и вдъхновявам жените днес.

Въпрос: Кой или какво ви оказваше най-силно влияние през годините?

Отговор: Ами Париж, разбира се! Докато растях, баба ми, която е с френско-американски произход, ми разказваше много за Франция, за френската кухня, градинарството и колко са важни правилната стойка и умението да танцуваш. Прекарах едно лято в нейния дом и това промени живота ми завинаги. Следобедите често заспивах на дивана в хола и се събуждах пред картина на „Мулен Руж“, мислейки си: „Ех, един ден ще го посетя!“.

В средата на 70-те години живях една година в Париж, след като завърших колеж, следващото ми посещение беше чак през 2005 г. Но и до днес намирам огромно вдъхновение в този град.

Другото мое вдъхновение е съпругът ми. Той е толкова различен от мен – спокоен, тих, здраво стъпил на земята. И от него винаги научавам нещо ново.

Въпрос: В книгите си пишете за френския начин на живот и най-вече за французойките. Кои са най-големите разлики, които откривате между жените във Франция и жените в другите държави?

Отговор: Французойките живеят за настоящия момент. И на мен много ми допада идеята, че щастието е точно пред нас – в простичките, ежедневни моменти. Ние само трябва да отворим очи, за да го видим. Освен това французите не смятат, че „времето е пари“. За тях времето си е време и ако решиш, може да го прекараш, пиейки кафе в продължение на часове.

Друго интересно нещо, което забелязвам у жените във Франция, е, че те нямат дума за „флиртуване“, защото за тях да водиш мили разговори със забавни и умни закачки, е начин на живот. Това е типично поведение, независимо дали си в магазина, поздравяваш съседа или водиш преговори. И според мен така животът носи много повече наслада.

Въпрос: А какво обичате най-много във Франция?

Отговор: Мистериозността. Мисля, че тайните градини са добра метафора за Франция. Влизаш в един парк и той е прекрасен. Има симпатични жълти и червени цветя и наситенозелена трева. Но когато завиеш зад ъгъла, виждаш малка пътечка, която те отвежда до фонтан с красива скулптура, а зад него съзираш интересна беседка… Връзката ми с Франция е именно такава – не спира да ме изненадва, а тайните й ме държат вечно очарована и безкрайно заинтригувана.

Въпрос: Разкажете ни нещо, което хората не знаят за вас.

Отговор: Мога да свиря на концертина. Не много добре, но все пак умея. И обожавам да танцувам.

Въпрос: Имате ли някакви ритуали, преди да започнете да пишете?

Отговор: Обикновено мързелувам, разсейвам се и си губя времето. Разглеждам фейсбук, проверявам си хороскопа, имейла… Докато в един момент започна да се чувствам виновна и решавам да отворя документа и да започна да пиша. Първо едно изречение, след това второ – и изведнъж се оказва, че са отлетели няколко часа в писане.

Въпрос: Какъв съвет бихте дали на автори, които тепърва започват кариерата си?

Отговор: Открийте своя уникален глас, но не спирайте да четете книги, които резонират с вас. Тайната на писателския ви път се крие вътре във вас. Запитайте се какво кара сърцето ви да препуска по-бързо. Именно там трябва да вложите енергията си.

Баща ми винаги казваше: „Забавлявай се!“. И макар че може да звучи като нещо много простичко, именно този съвет ме е водил винаги. Преди да започна нов проект, се питам: „Това ще бъде ли забавно?“. И ако усетя, че съм развълнувана, че пулсът ми се забързва и се чувствам заинтригувана, знам, че наистина ще е забавно, и това е достатъчно да кажа: „Да!“.

Въпрос: Кой е най-важният урок, който сте научили досега?

Отговор: Научих се да си давам време, да не бързам и да се наслаждавам на пътуването.

Сподели в: