Ало, дебили

Разни новини

radev_putin_2_Васил Пекунов, Блог

Това е най-краткото определение, което мога да дам на военно-мутренската генералска гротеска във връзка със събитията във Венецуела. Гротеска или пък може би трагикомедия, достойна за „Швейк” и „Параграф 22”. Дебилите, разбира се, сме ние. Както обикновено. Всичко е за сметка на България и на нас, българите. Както винаги. Последствия и отговорност няма да има, както си му е отколе редът по тия географски ширини.

Конституция на Република България:

Чл. 105.

(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

Чл. 102.

(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.

Чл. 103.

(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Да поразсъждаваме:

Дори да приемем, че „позицията” (от 4.2.2019) на самовлюбения генерал от единия номер на „Дондуков” е само „обръщение или послание” (по чл.102, ал.1), то противоречи на чл.105 ал.1, понеже самовлюбеният генерал от другия отсрещен номер на „Дондуков” още не се бе натуткал да изрази каква ще е „външната политика на страната” (в случая единствено разумната и правилната) по казуса Венецуела.

Следователно: самовлюбеният военен генерал носи отговорност по чл.103, ал.1, понеже действията му не са „при изпълнение на своите функции” и са „нарушение на Конституцията”.

Решение на Министерски съвет, 6 февруари 2019:

„Министерският съвет на Република България одобри позицията на българската страна за изразяване на подкрепа за Хуан Гуайдо в качеството му на временно изпълняващ функциите на държавен глава на Боливарска република Венецуела.”

Сега нека проследим няколко възможни варианта как се е стигнало (за наша сметка) до генералския дуел, завършил – слава Богу! – с днешното закъсняло, но правилно Решение на правителството:

Вариант 1: Самовлюбеният генерал от Президентството не съгласува своята „позиция” със самовлюбения генерал от Министерския съвет. По-простичко: не му се обажда, прави си каквото му скимне срещу чл.105 ал.1. Идат избори и на самовлюбения генерал от Министерския съвет не му остава нищо друго, освен да направи обратното. Тук огромна роля играе и честолюбието им.

Вариант 2 (съмнителен): Самовлюбеният генерал от Президентството звъни на самовлюбения генерал от Министерския съвет да го сондира за мнение, а Борисов му казва, че се чуди какво да прави, с което дава карт бланш на Радев, тъй като той не се чуди – Путин нали вече има „позиция”.

Вариант 3 (твърде съмнителен): Р.Р. звъни на Б.Б да му каже какво възнамерява да изплеска и оплеска, а Б.Б му заявява да не се занимава с глупости, а да си гледа живота вместо Мадуро. Ама за Р.Р. Кремъл не е глупост.

Вариант 4 (ненаучно-фантастичен): Самовлюбеният генерал от Министерския съвет звъни на самовлюбения генерал от Президентството (това преди понеделник), за да го информира каква ще е „външната политика на страната”, която ще провежда правителството спрямо Венецуела. Р.Р. отвръща, че не е съгласен, ама нали няма правомощия – преглъща. (Ха-ха!) След което излиза със своята кардинално противоположна „позиция”.

Вариант 5 (много ненаучно-свръхфантастичен): двамата самовлюбени генерали, придружени от отбор анализатори и външнополитически умници, сядат и задълбочено дебатират (представяте ли си го?) събитията във Венецуела, за да изработят съгласувана проевропейска „външна политика на страната” по казуса. Дебатите не водят доникъде, двете страни се разделят без общо решение, след което двамата генерали действат както им диктуват интересите в момента.

Вариант 6: (абсолютно ненаучен и пределно фантастичен): двамата самовлюбени генерали, придружени от отбор анализатори и външнополитически умници, сядат и задълбочено дебатират събитията във Венецуела, за да изработят съгласувана проевропейска „външна политика на страната” по казуса. И я изработват. Прегръщат се, разделят се, отиват официално да я публикуват. Но после се намесват „великите сили”, Кремъл и Държавният департамент, Путин и Тръмп лично, вероятно и Сорос… И става каквото стана.

Все ми се струва, че Вариант 1 е единствено правдоподобният.

Чувате ли как ни звънят телефоните. Двама самовлюбени генерали ни се обаждат (единият от 10, другият от 2 години), смеят се весело и все ни питат, надвиквайки се: „Ало, дебили, харесва ли ви как ви управляваме и представляваме?”

Очевидно ни харесва.

Реклами