Ако войната беше книга

войната
Ако войната беше книга 3

Ако войната в Украйна беше книга, може би вече се приближаваме към развръзката, която би трябвало да бъде последвана от епилог. Развръзката или кулминацията, разбира се, е украинската офанзива, която се очаква да започне по всяко време.

През последните месеци фронтовите линии бяха замръзнали, като изключението бе Бахмут, където се водеха интензивни боеве на малко пространство от седем квадратни километра. Русия използва това време, за да вкара в редиците 200 000 допълнителни войници и да изгради укрепления на линията на контакт на териториите, които държи в районите на Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. Руските сили разположиха бетонни пирамиди, предназначени да попречат на танковете да преминат, наречени „зъби на дракона“.

Украйна също използва това време, за да събере въоръжение от Запада, включително танкове, и да тренира своите сили. Киев също така проведе операции за психологическа дестабилизация на противника, включително под формата на атаки с дронове на руска територия. Москва внезапно установи, че фронтовата линия не е 1000, а 1600 километра, защото включва и границата със същинската Русия, която е слабо охранявана.

Към днешна дата психологическото предимство е на Украйна, тъй като Русия е заета да гадае къде точно ще удари украинската офанзива. Но Русия не бива да се подценява, тъй като разполагаше с достатъчно много време да се подготви, нейното разузнаване работи и се твърди, че е успяла да унищожи някои от доставките от западно въоръжение на украинска територия.

Всеки път, когато Украйна нанасяше удар на Русия – било то атаката срещу Керченския мост или атаките с дронове, Москва отвръщаше с ракети или дронове срещу Киев. Повечето от тях бяха неутрализирани от украинската противовъздушна отбрана, но и двете страни изчерпаха огромно количество боеприпаси.

Войната в Украйна накара Запада да осъзнае, че няма достатъчно боеприпаси за водене на конвенционална война, затова Комисията сложи началото на инициатива за увеличаване на производството и по този повод еврокомисарят Тиери Бретон посети и България. Русия разчита на резервите си, но те не са безкрайни, а западните санкции и лошото вътрешно управление й пречат да си осигури свежо производство.

В момента не е реалистично да си представим дипломатически край на войната, защото и двете страни вярват в победата.

Ако украинската офанзива доведе до освобождаване на окупираните територии, е възможно да си представим разпад на руската армия. Разбира се, това може да е краят на войната.

Но ако украинската офанзива доведе до конфликт като този, който видяхме в Бахмут, само че в по-голям мащаб, това би било много голям риск за мира в света.

Украйна е демократична страна, тя не може да приеме огромен брой жертви случаи в продължение на много години. А в един момент руската армия ще изчерпи конвенционалните оръжия и може да се изкуши да използва тактическо ядрено оръжие.

Много е просто – колкото повече конвенционалните арсенали се топят, толкова повече ядреният праг се приближава. Една продължителна война неизбежно ще стане ядрена.

Съединените щати предупредиха, че ако това се случи, без да прибягват до ядрени оръжия, те ще нанесат голям конвенционален удар на руската армия, като например ще потопят целия й Черноморски флот.

От този момент ядреният холокост може да се случи по всяко време.

Ето защо украинската офанзива е решаващата точка. Ако офанзивата започне през юли, през септември ще стане ясно кой сценарий надделява.

И в двата случая международната общност трябва да направи всичко възможно, за да сложи край на войната.

Дори в лошия сценарий, веднага щом мирът бъде възстановен, Украйна трябва да стане член на НАТО, за да се избегне нова руска атака в бъдеще.

Подгответе се за най-драматичната глава от книгата. Не се надявайте на хепиенд, но може би ни очаква философска последна глава, в стила на „Война и мир“ на Толстой.

 

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *