АЕЦ „Белене“ – луксозната спяща красавица на българската енергетика

Разни новини


Тодор Др. Тодоров

Снимката е архивнаСнимката е архивна

От над 30 години в България се правят опити за строеж на втора АЕЦ в Белене без анализ за енергийна и икономическа целесъобразност, сеизмичен, технологичен и екологичен риск, степен на енергийна зависимост. Проектът беше спиран два пъти с правителствени решения, през 1991 и през 2012 година. През 2002 и 2018, отново с решения на правителството, се предприемат опити за рестарт на идеята за строеж на втора атомна централа. Последното развитие е, че на 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор.

Опитите за възобновяването на проекта за строеж на АЕЦ „Белене“ го превърнаха в луксозната спяща красавица на българската енергетика.

В последните двадесетина години се изредиха много принцове, които се опитваха да целунат и събудят спящата красавица срещу възможността безнаказано да се обогатяват за сметка на националния бюджет. Един от тях дори се представяше за цар. Междувременно красавицата погрозня и

постепенно се превърна в корупционен гьол,

но запази своята притегателна сила. Обяснението? През последните 15 години над 2.5 млрд. лева отидоха за поддържане на илюзията, че проектът за строеж на АЕЦ „Белене“ е жизнен. В тях влизат и платените през 2016 г., след решение на арбитражния съд в Женева, над 1 млрд. лева за незаконно поръчано оборудване без наличие на окончателен договор. За загубата и на този милиард се оказа, че никой не носи отговорност.

Последното развитие е, че на 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор, която включва 9 етапа. В решението се дава срок една година, в която да се водят преговори и да се изпълняват тези 9 етапа в търсене на стратегически инвеститор, който да е готов да инвестира 10 млрд. евро в луксозната ни спяща красавица. Без да получава държавни гаранции или договори за предварително изкупуване на ток.

Така правителството си гарантира още една година възможности за раздаване на пари от бюджета за финансови, правни, технически „анализи“ , „доклади“, „оценки“ на до болка познати фирми, консултанти и експерти. За пилеене на пари за охрана и съхранение на морално остарялото оборудване, за което бяха дадени над 1 млрд. лева, но то е само 10% от необходимото за окончателен строеж.

Цената за поддържане на спящата в Белене красавица става все по-непосилна

за българския данъкоплатец и сериозно застрашава финансовото състояние на НЕК.

Присъствайки във всяка енергийна или икономическа стратегия за развитие през тези години, АЕЦ „Белене“ възпрепятства отделянето на ресурси за развитие на по-безопасните, евтини, достъпни малки енергийни мощности. Така не се дава приоритет на енергийната ефективност и децентрализацията при производството на енергия.

В резултат на съзнателно поддържания хаос от политически игри и корупционни схеми, съчетан с пълна липса на прозрачност и вземане на преднамерено погрешни решения, се засили чувството на несигурност в обществото. Постоянното напрежение се поддържа от въпросите дали заетите в енергийния сектор ще запазят работните си места и дали ще има повишаване на цената на електроенергията. На тази основа се лансира

погрешната теза за заместване на въглищните централи с нова АЕЦ.

През юни 2018 правителството и парламентът излязоха с решение отново да се търси стратегически инвеститор за събуждане на повехналата красавица АЕЦ „Белене“. Обществото справедливо реагира с масови протести пред сградите на парламента и Министерския съвет.

По стара традиция при антиядрени протести нашите управници се връщат към установения подход —

пълна тишина и липса на прозрачност,

водене на преговори и уговорки на тъмно, и често пътуване на енергийния ни министър за инструкции в Москва. Подобно игнориране на обществения интерес е пагубно за развитието на страната, именно така бяха откраднати въпросните над 2.5 млрд. лева. Липсата на информация гарантира спокойствие на управляващите, но проблемите в енергетиката няма да изчезнат сами.

Противопоставянето на промените се е превърнало в единствена основа на водената политика. Резултатът е натрупване на проблеми и не е изненада, че кризата не е далече. Още един пример, създаден от централизираната енергетика на България — 40% от електричеството се произвежда в тецове на лигнити. Инсталациите са стари, една по една се оказват икономически неизгодни.

Трябва само да погледнем зависимите от въглищата райони в САЩ и Европа, за да разберем какво ни очаква. Обещанията към индустриалните Охайо, Пенсилвания и Индиана по време на кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръмп бързо се оказаха въздух под налягане пред неумолимата логика на пазара. В Бобов дол закриването на мините и изхвърлянето на улицата на работещите в тях за броени месеци разтърси града и цялата околност.

Решенията може да не са лесни, но са логични

Първо – да се прекрати работата на парче и на тъмно. Необходими са повишаване на прозрачността и изработване на качествена енергийна стратегия, в основата на която да бъде развитието на енергийната ефективност, ВЕИ за отделните домакинства и децентрализирането на производството на енергия. Създаването на адекватни за всеки регион в страната планове за справедлив енергиен преход с конкретни срокове. За да не се повтори примерът с мините в Бобов дол.

Време е спящата в Белене луксозна красавица да бъде оставена в историята на корупцията и да бъдат спрени разходите по нея, да се осигури безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ „Белене“. Би могла да се използва като икономическа зона, която да обхваща Свищов, Белене, Никопол и да се развие моделът на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса в неравномерното развитие между Северна и Южна България.

За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.

За съжаление решението на Министерския съвет от 7.11.2018 г. все повече отдалечава във времето тази възможност, вземането на правилни и далновидни решения отново се отлага в името на задаващите се избори. Тези отлагания винаги водят до необходимост да се действа на по-късен етап със скъпо струващи действия в кризисна обстановка.

Тодор Тодоров е координатор в направление „Енергия и климат“ в екологичното сдружение „За Земята“/Friends of the Earth, Bulgaria

Advertisements