А ла Тодор Живков

Разни новини
Бойко Борисов сред народа

© Анелия Николова

Бойко Борисов сред народа

Докато има минимум цивилизованост – т.е. докато властта не трепе значимо количество хора по улиците – всяко голямо напрежение в обществото в крайна сметка нахлува сред управляващите с ефекта на лисица в кокошарник. Друг е въпросът, как властта реагира на такива внезапни събития.

Да, Борисов беше нещо като изразител на „мълчаливото мнозинство“

Вече не е, но беше. И американският президент Никсън беше, преди почти половин век. Не се виждаше никаква сериозна алтернатива на неговото управление. Но все пак падна от власт по доста драматичен начин. Подплашен от продължаващото да бушува американско общество от началото на 70-те години, Никсън реши да се пази с извънредни и извънзаконови мерки. Монтира подслушвателни устройства в централата на Демократите, сграда с името „Уотъргейт“. Сгащиха го. Дълго време отричаше. Накрая подаде оставка, а доста негови хора се оказаха в затвора. За размаха на онзи скандал можем да съдим дори само по това, че оттогава и до днес към всички последващи скандали с политици, където и да е по света, медиите веднага добавят суфикса „-гейт“.

Горе-долу същото се случи с ГЕРБ тия месеци. Когато пукна пролетта, ГЕРБ изглеждаше непоклатим. После гръмна „Апартаментгейт“. Тъй като за разлика от Никсън Борисов не е (доказано) замесен в аферата, той можа да ограничи пораженията, като се раздели с най-близките си съратници, накиснати в аферата до ушите. И остана сам. Затова бе принуден лично, макар в нарушение на закона, да поеме изборната кампания на ГЕРБ.

Елементарната политическа логика гласи, че следващата глава, която трябва да се търкулне, е неговата. Просто други значими глави не останаха.

Така авторитарният модел власт, който той грижливо градеше,
щракна върху самия него като капан

Едно е да имаш край себе си свита от познати за хората везири, които да наказваш, когато стане напечено, та да можеш да играеш пиеската „добрият султан, подведен от лоши везири“. Друго е всичко да се събере в теб самия.

Подгонен от закона и от общественото мнение, навремето Никсън няколко пъти се опита да апелира към народа за подкрепа. Не че му се получи, но така реагират притиснатите в ъгъла политици, когато се намират в демократична среда. Преди време френският президент Макрон, внезапно притиснат от протестите на „жълтите жилетки“, тръгна да обикаля страната, град по град, за да преговаря с тях за „нов национален договор“. И това е реакция на демократ в демократична среда. За разлика от Никсън на Макрон му се получи.

Борисов не прави така. Той реагира, както реагират автократите. Партията му – също.

Реакциите им не са „а ла Никсън“ или „а ла Макрон“,
а „а ла Тодор Живков“

Към средата на 80-те години Живков се беше разделил с най-силните фигури около себе си. Той лично правеше и обясняваше всичко, което се правеше и обясняваше. Не му хрумваше, че оттук насетне цялото обществено недоволство ще се насочва лично към него. Но го е усещал. И се опита да го парира с мантрата „аз строя Родината“. Изтръгна сърцата на повечето исторически български градове, за да ги замени с монументални (по неговите разбирания) мраморно-бетонни конструкции, целящи да внушат вечността на властта му. Откри и неминуемите заводи гиганти.

Тодор Живков сред народа

© Личен архив на Калин Тодоров

Тодор Живков сред народа

Под път и над път се срещаше с „народа“, за да бъде видян като „човек от народа“. Но мраморно-бетонните уроди почти веднага започнаха да се разпадат, заводите така и не заработиха. А щастливите комбайнерки, които се снимаха с него, вкъщи го попържаха за всекидневните безобразия на властта около тях.

Днес, разделил се с „големите“ в ГЕРБ (и неспособен да рекрутира нови такива), Борисов също прави и обяснява всичко, което се прави и обяснява. И той „строи Родината“ с пътища, които веднага пропадат. И той ремонтира градовете така, че те на секундата се наводняват. И той „се къпе в народната любов“ на днешния еквивалент на тогавашните комбайнерки. И той се обяви за „дете на народа“. Само заводите „му“ евентуално ще работят, защото са филиали на западни фирми.

Паралелите обаче продължават

Докато Тодор Живков смътно долавяше през поредица от филтри общественото недоволство, неговите хора по места се сблъскваха с това всеки ден лице в лице. И реагираха по типичен за комунистите атеисти начин – с търсене на магически лек. След като БКП вече беше само Тодор Живков, партийците се опитаха да потърсят закрила при него, като предварително го произведат в свръхестествено същество. Развихри се „култът към личността“ на Живков. За разлика от Сталин не Живков инициира това. „Култът“ към него дойде отдолу – като паническа реакция на партийците, чувстващи се заплашени от недоволството на хората.

И Борисов така. Смайващо беше веднага след евроизборите човек да гледа пресконференцията на две току-що избрани евродепутатки от ГЕРБ. „Анализът на резултатите ще се направи от лидера Борисов.“ „Лидерът Борисов ще съобщи/разпореди/предприеме.“ „Лидерът Борисов ще ви обясни.“ В следващите дни из всички медии всякакви гербери повтаряха, как чакат „лидерът Борисов“ да им съобщи какво мислят. Не Борисов инициира култа към себе си. Изпадналата в паника негова партия го прави.

Култът към личността обаче не е лекарство. Наркотик е

Нещо като морфин, инжектиран срещу болка след операция. Не лекува, а замайва.

По времето на култа към Живков всичко спря. Просто никой не правеше нищо, преди да си е осигурил подписа на „Първия“. Залят от необходимостта всеки ден да взема всички решения в страната, Живков правеше все повече грешки. А липсата на крупни фигури край него бе компенсирана от появата на свита ласкатели, които не допускаха до него да стигне реално знание за реалното положение на нещата.

Накрая Живков осъзна, че се опира единствено на подкрепата на чиновници, милиционери и военни. Започна панически да им вдига заплатите, за да не го изоставят поне те. Днес анализът на екзитполовете след евроизборите показва, че гласовете за ГЕРБ са предимно чиновнически плюс такива, зависими от местни големи работодатели. Това е отговорът на въпроса: „Как така ГЕРБ победи БСП в селата?“ Е – така.

Когато обаче удари часът, нито чиновниците, нито милиционерите, нито военните се втурнаха да спасяват Живковата власт. Както това няма да направят днешните чиновници и гласуващите под заплаха от уволнение.

Накрая Живков завъртя мантрата „няма кой друг да управлява освен БКП“. Това е и днешната мантра на ГЕРБ. Но дори тогава, при липсата на реален демократичен живот, оказа се, че има кой.

Очевидно е, че Борисов не е използвам времето си със своя „учител“ Живков, за да го разпита за последните години от неговото властване. Ако беше, нямаше да повтаря точка по точка залеза на Живков.

Не казвам нищо по темата „историята се повтаря като фарс“. Дори първия път, при Живков, вече беше достатъчно смешно.

Реклами
%d блогъра харесват това: