A ако щъркелите бяха клошари?

Знаем, да предлагаме подобна хипотеза е просто нехуманно. Разваляме цялата работа. Намесваме нечистоплътна, банална картина, на фона на нежните бели щъркели, на фона на човеколюбивото им спасение. Прецакваме огромния литературен потенциал на историята. Едни премръзнали щъркели будят само любов и съжаление. Едни премръзнали клошари будят…какво да будят, нищо не будят. Част от градския пейзаж. Пътна маркировка, предупредителни знаци за това докъде би могъл да стигнеш, ако залитнеш. А да приютиш клошар през ледените месеци – абсолютно немислимо. Това, първо, е човек: току виж казал нещо, поискал друго, неприятна, тежка работа. Второ: върви се оправяй с тоя човек. Болести, ниска хигиена, алкохолизъм, пълен абсурд. А понеже щъркелите, за които медиите разказват, били пет, нека си представим и подобно количество: пет клошари, братле. У вас. Да им пуснеш печката и да им направиш риба. Не е истина. Собственият ти апартамент ще бъде скандализиран, леглото ти ще те изрита от вас, гардеробът ще разтвори крила и ще отлети през прозореца, ти нормален ли си. И най-важното: каква е вероятността медиите да обърнат внимание на премръзнали хора в сравнение с премръзнали щъркели?Всеки един уважаващ себе си редактор на новинарски отдел би отвърнал: пич, няма никаква вероятност. Премръзналите хора са хора, заслужили съдбата си. Както успехът има много стъпала, така и провалът предполага една безкрайна и дисциплинирана работа по собствената ти разруха. Ние се занимаваме с новини, не се занимаваме с глупости. Новините са стока. Стойността им се измерва по особен коефициент, който умножава цифрата от скалата за непредвидимост по вероятността да изпревариш по рейтинг конкурентната телевизия, плюс ефекта на живо събитие (щъркелът трябва да надникне леко вдясно от профила на репортера и да повдигне любопитно към ставащото клюн), всичко това разделено на броя на абсолютно преялите с информация и затъпели от гледане на една и съща крими хроника домакинства, чието преситено любопитство се раздвижва точно между 19.35 и 19.37, когато Юксел Кадриев с добре преценена усмивка ще съобщи любопитно-добрата новина, която ще раздвижи потъналото в леност зрителско внимание. Щъркелите са история, клошарите са статистика. В йерархията на информацията нещата не се пипат. Това никога няма да се промени. Поне докато щъркели не осиновят клошари или клошарите не отлетят на ята със засенчващи небето парцали на юг.  

Автор: Райко Байчев

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: