60% от трудоспособните българи в Германия работят

Разни новини

150 000 са българите и румънците, които получават социални помощи по програмата Харц 4. Силно нараснал е обаче и броят на трудозаетите граждани от България и Румъния. Няколко германски медии се спират на темата.

Deutschland Arbeitslosigkeit (Getty Images)

150 000 българи и румънци получават социални помощи по програмата Харц 4. Това са три пъти повече хора от  2013 насам – т.е. от отварянето на германския трудов пазар за българи и румънци.  В публикация по темата вестник ФАЦ посочва също така, че още по-бързо се е увеличил броят на българските и румънските граждани, които работят в Германия.

Изданието се позовава на последните данни от Германската агенция по труда. Според статистиката на Агенцията, в края на 2018 година над половин милион българи и румънци са били ангажирани в трудовия процес, посочва и онлайн изданието на „Райнише пост“. Броят на заетите в трудовия процес е нараснал четирикратно в рамките на пет години.

Над 60 на сто от трудоспособните български и румънски граждани в Германия са трудово заети. Според изданието, това свидетелства за успешна трудова интеграция и не потвърждава съмненията, че българи и румънци идвали в страната главно за да възползват от облагите на германската социална система и че я източвали. Данните позволяват да се заключи, че за българите и румънците трудовият пазар има по-голяма привлекателна сила, отколкото имат облагите на социалната система в Германия.

От друга страна, през последните пет години броят на получаващите социални помощи трудоспособни българи и румънци е скочил три пъти. Около осем процента от пристигналите в Германия граждани от всичките 28 страни членки на ЕС получават социални помощи по програмата Харц 4, се посочва още в публикацията.

История на успеха

Приемането на стотици хиляди българи и румънци на трудовия пазар е абсолютна история на успеха и е единствено по рода си в икономическата история на Германия“, изтъква изследователят на миграцията Херберт Брюкер пред ФАЦ. Той сочи също, че успоредно с това значително се е увеличил броят българите, които получават социални помощи по програмата Харц 4.

„Трябва да правим разлика между румънци и българи. Докато днес само седем процента от румънците получават социални помощи по програмата Харц 4, сред българите това са почти 22 на сто“, посочва експертът. Според него, сред българите се наблюдава своего рода поляризиране. Сред тях има добре интегрирани групи, но и голяма група, която не е интегрирана в трудовия пазар.

„Много от тези хора се пристигнали в Германия преди отварянето на трудовия пазар и навремето не са получавали социални помощи. Сега обаче те са получатели на социални помощи по програмата Харц 4“, изтъква още експертът пред ФАЦ.

Онлайн изданието на „Райнише пост“ припомня, че свободата на придвижване на работната ръка в ЕС позволява на всички европейски граждани да емигрират в друга страна, ако намерят работно място в нея. Германският трудов пазар беше отворен за българи и румънци от 1 януари 2014 година. Отварянето на трудовия пазар за по-бедните страни членки на ЕС предизвика навремето сериозни опасения за злоупотреби с германската социална система“, четем в публикацията.

Според нея, силното увеличение на броя на трудещите се от Източна Европа покрива в голяма степен острата нужда от квалифицирани специалисти в Германия. Германската икономика обаче има нужда и от повече квалифицирани специалисти от трети страни извън ЕС.

Реклами