4 юни 1989 година

Разни новини
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

На 4 юни се навършват точно 30 години от клането на площад Тянанмън в Пекин, когато китайската армия уби най-малко 700 студенти, които искаха свобода в Китай. Студентските протести започнаха в средата на април 1989 – стотици хиляди се събираха на огромния площад с искания за демокрация, човешки права и елементарен свободен живот. Това беше удивително за страна, като Китай, където комунистите убиха около 60 милиона от враговете си.

Това коментира във “Фейсбук” Огнян Дъскарев.

С изумление гледах как режимът позволи на стотици хиляди студенти да правят общо взето каквото си искат в сърцето на столицата. Студентите направиха палаткови лагери и там се заселиха, което предизвика големи хигиенни проблеми и заплаха за населението на Пекин. Това беше допълнителен довод за властите да ги премахнат от площада. Студентите ставаха все по-предизвикателни и отказаха да изпълняват заповедите на ККП. Сигурен бях, че ще случи нещо много лошо и всеки ден слушах Би Би Си и Гласът на Америка за информация.

Тогава, в средата на май 1989 в Пекин пристигна на посещение Горбачов, първото от 30 години, очевидно с необикновено значение. Студентите правилно разчетоха, че докато той е там, те са в безопасност и затова утроиха демонстрациите, исканията, митингите. Но бях убеден, че след като Горбачов отпътува, ще има страшен погром. И това се случи – в ранното утро на 4 юни армията обкръжи площада и даде смешния срок от 2 часа на студентите изцяло да го опразнят. В противен случай, армията ще използва сила, както счита за добре.

Два часа явно бяха напълно недостатъчни стотици хиляди души да се изнесат и на мен ми стана ясно, че след два часа ще започне клането. След два часа, според Би Би Си /световната радиостанция/, на площада се чул тежък обстрел от автоматични оръжия и дори подкрепен с артилерия, и танкове! Явно комунистите бяха решили да ликвидират проблема бързо и завинаги. Масовите убийства продължиха два дни – 4 и 5 юни 1989.

Дън Сяо Пин, тогава най-влиятелен водач на Китай завинаги се опозори, защото се изцапа с кръв до шията. Сега го превъзнасят, като бащата на икономическото чудо, но всъщност той е /не/обикновен касапин. Другите двама масови убийци са Цзяо Цзян, генерален секретар на ККП и Ли Пън, премиер.

Има още стотици, като тях, но тези тримата трябва да се помнят.

Според властите убитите били около 300 души, което е очевидна лъжа. Според различни източници убитите са от най-малко 700 до около 3000 души.

След клането, обаче, настъпи най-срамното след самото клане. Западът повика, по-протестира, по-възмути се, няколко западни медии писаха известно време /няколко месеца/ и после – КРАЙ и ПЪЛНА ТИШИНА!

Западът, вкл. Америка НЕ СИ МРЪДНАХА ПРЪСТА да накажат по някакъв начин Китай. Точно обратното – Западът, вкл. Америка обсипаха Китай с хиляди фабрики, заводи, производства, технологии, за да може Китай сега да е втората икономика в света. От началото на века, само от САЩ не по-малко от 60 хил. заводи бяха изнесени към Китай, благодарение на глобализма и алчността на глобалистите. Те, естествено никак не се интересуваха от масовото убийство в Тянанмън.

Китайските комунисти това и чакаха – те успяха почти ИЗЦЯЛО да изтрият от паметта на китайците страшното масово убийство в центъра на столицата. В последните 30 години в Китай НИТО една дума не беше казана за клането – по медиите и навсякъде другаде. В учебниците по история няма нито дума за това, до днес. В резултат от десет китайци, днес само трима знаят какво се е случило.

Забравата позорно порази и днешните западни медии – днес да чухте по някоя западна/българска медия да се говори за клането?

Символът на страшното масово убийство завинаги се превърна неизвестният човек с торби с покупки, който предизвиква колона от танкове и не им позволява да се придвижат! И това в сърцето на комунистическата държава, която изби 60 милиона от собствените си жители!

Този неизвестен и вероятно още тогава убит смелчак, днес е световен символ на свободата.

А единственият човек, който сега наказва ефективно, мощно и болезнено Китай, макар поради други причини е Доналд Тръмп.

И това не е малко утешение.

Китай