14 октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война

Разни новини

На 14 октомври 1915 г. Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили.

При избухването на Първата световна война година по-рано България обявява, че ще запази неутралитет, но „с пушки при нозе“. И двата военни блока се опитват да я привлекат на своя страна заради важното ѝ стратегическо месторазположение, отбелязва archives.bg.

През май 1915 г. Антантата обещава на България, срещу незабавната ѝ намеса на нейна страна, да получи след края на войната Източна Тракия до линията Мидия – Енос, „безспорната“ и част от „спорната“ зона в Македония, както и подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Предложенията не са съгласувани предварително със Сърбия и Гърция, които се обявяват категорично против отстъпване на тяхна територия. По същото време Германия и Австро-Унгария гарантират настаняване на българите в Южна Сърбия (Поморавието) и в цяла сръбска Македония веднага след тяхното завладяване, незабавни преговори с Турция за териториални отстъпки, както и връщане на българските територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към противниковия блок.

Въпреки протеста на опозицията българското правителство застава на страната на Централните сили. На 24 август/6 септември 1915 г. сключва договор и тайна конвенция с Германия, допълнени от Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. С тях България поема ангажимента да се включи във войната на тяхна страна, като в замяна получи земите, отнети от съседните балкански държави след Междусъюзническата война, и заем от 200 млн. франка. На същата дата е подписана и конвенция с Турция, уреждаща поправка на границата в полза на България по долното течение на р. Марица.

На 10/23 септември 1915 г. България извършва обща мобилизация, а на 1/14 октомври обявява война на Сърбия. Срещу нея настъпват Първа и Втора армия, а Трета армия е оставена в Северна България срещу евентуална заплаха от Румъния. В началото на войната българската армия наброява 530 000 войници и офицери, но до нейния край достигат 850 000.

Българските войски успяват да сломят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ части на Съглашението. Освободени са Тимошко, Поморавието и Македония. Сръбските въоръжени сили са разгромени напълно. По нареждане на германското военно командване настъплението е спряно на гръцката граница, което впоследствие позволява на Съглашението да открие втори фронт срещу Централните сили. В освободените територии са изградени Моравската и Македонската военноинспекционна област и се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. По-късно в Беломорието е формирана и трета военноинспекционна област.

През 1916 г. се установява равновесие на силите между воюващите групировки и както на Западния, така и на Южния фронт се налага позиционна (окопна) война.

Ситуацията продължава следващите две години.

През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на България, издръжката на огромната войска е непосилна за страната.

Изчезват стоките от първа необходимост, развихря се черната борса и спекулата. На редица места избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове.

Противникът прави пробив в Добро поле. Това предизвиква избухването на Войнишкото въстание. То е потушено. Но, България е принудена на 29 септември да подпише в Солун примирие, с което излиза от Първата световна война. Примирието предвижда изтегляне на българските войски от територията на Сърбия и Гърция; незабавна демобилизация, предаване като военнопленници на българските войски, намиращи се на запад от Скопие.

Цар Фердинанд І е принуден да абдикира в полза на сина си княз Борис Търновски.

Териториалните и стопански последици за България от войната са катастрофални. По силата на подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор тя загубва Вардарска Македония заедно със Струмишката област, които преминават в пределите на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Румъния получава цяла Добруджа. Беломорието първоначално е поставено под управлението на Съглашението, но по-късно минава в пределите на Гърция. В състава на Турция остава Източна Тракия. Договорът отнема суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили, наложени са ѝ колосални репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка.

Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хил. войници и офицери, десетки хиляди са ранени и пленени. Страната е напълно разрушена стопански. България преживява втора национална катастрофа, която слага и трагичен край на националния идеал.

Поставете оценка:

5

Оценка 5 от 1 гласа.